Белица

Физикогеографско описание

Белица е една от малките общини в Югозападна България. Обхваща части от Велишко-Виденишкия дял на Западните Родопи, долината на река Места и южните разклонения на Източна Рила. Състои се от 12 населени места, разположени на 382 км2 площ. Населението ѝ е 9663 жители (НСИ, 2011 г.), от които 3362 души живеят в административния център град Белица.

Климатът в Белица е преходноконтинентален, със средиземноморско влияние (от долината на р. Места), а в по-високите части на планините – планински. Вертикално разчлененият планински релеф и радиалната ориентация на планинските ридове обуславят етажиране на климатичните условия с ясно изразени местни колебания и специфики. По южния склон на Рила са разположени широките поляни на Семково (на около 1600 м н.в.), които разнообразяват релефа. Валежният максимум е през юни, минимумът – през февруари. С височината бързо нараства броят на дните със снеговалеж.

Общината е богата на водни ресурси. От Рила извират реките Места, Белишка и Вотръчка, а от Западните Родопи – Бабешка, Златарица, Палатик и притоците им. В землището на Белица, на територията на НП „Рила”, се намират четири чисти планински езера – Сухото, Карааланишкото, Скалишките и Вапските езера.

 

Биоразнообразие

Част от територията на общината – 1394 ха пасищна площ и 3731,4 ха горски фонд от северната ѝ част, са включени в парков участък „Белица” на НП „Рила”. В района е установено наличието на ендемични и реликтни видове, както и на застрашени и защитени видове. Най-красивите от тях – рилската иглика, павловското шапиче, рилският ревен, янкиевият крем, са български или балкански ендемити.

Тук са най-стабилните находища на дива коза (включена в Червената книга на България като застрашен вид и в световната листа като полузастрашен вид в световен мащаб), елен, дива свиня, вълк и др. Районът е местообитание на глациални реликти – алпийски тритон (Сухото езеро), живороден гущер и усойница. По билото на върховете Вапа и Чемерна (Централен рилски резерват) се срещат и други защитени видове от Червената книга – мечка, златка, глухар, лещарка и др.

 

Видовете насекоми на територията на община Белица са многобройни. В Закона за биоразнообразието са включени само 12 от тях, а в тази част на Южна Рила се срещат само голям бегач (Procerus gigas), червена горска мравка (Formica rufa), аполонова пеперуда (Parnassius Apollo) и родопска огневка (Erebia rhodopensis). В началото на лятото по поляните, пълни с цъфнали цветя, могат да се наблюдават някои редки и ендемични пеперуди, като Erebia ottomana balcanica, както и някои по-обикновени видове, като Biliria euphrosyne, Lycaena candens, Bupalus piniaria и Aporia crataegi. Хиляди са видовете безгръбначни животни, които живеят скрити в листната постилка. Те използват този огромен ресурс и успяват да го преработят. Характерен пример е многоножката гломерис (Glomeris balcanica), балкански ендемит, както и другите представители на класа.

Община Белица е богата на разнообразна естествена горска растителност. В района преобладават иглолистните насаждения – бял и черен бор, смърч, бяла и черна мура. В по-ниските части от широколистните дървесни видове вирее предимно дъб. Буковите гори заемат площи основно по северните склонове на Западните Родопи. Срещат се също бреза и планинска върба.

 

Невероятно е разнообразието от цветя, които се срещат по екологичните пътеки в общината. Туристите могат да се полюбуват на красивия пурпурен пренантес, дланокоремника – една от двайсетината български орхидеи, на цветовете на брястолистното орехче и на ендемичното родопско крайснежно звънче. В района растат още осилест карамфил, звездан, пъстра зайчина, ливадна метличина и обикновена вратига, синеят големите красиви цветове на прасковолистната камбанка. На отделни места се откриват големите кълбести съцветия на панчичевата пищялка – балкански ендемит, включен в Червената книга на България. През пролетта поляните синеят от планински минзухар, а в гората е пълно с бяла съсънка и пълзящо срещниче – непретенциозни, но изключително нежни и фини растения. Покрай потоците се откроява чернокосът с големите си жълти цветове, там могат да се видят балканската паламида, блатнякът и няколко вида шапичета. Покрай Станкова река се срещат големите листа на бялата овчарка и красивите цветя хойфелов нежит, горска тинтява и червена медуница, а по влажните места се намират красивата бударица и слабоногата. На малките полянки и покрай планинските пътеки растат целолистното червеноглавче, едностранната камбанка, тънколистната лайкучка, жълтата и горската какула, трицветната теменуга, същинското еньовче, жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, камшикът, свиларката, енчецът, зеленоцветният напръстник, обикновената пришница, черновръхът и червената детелина. По високопланинските поляни растат дребни красиви цветя като планинската камбанка, дребнолюспестия карамфил, карпатския спореж, рилската жълтица, ниската жълтуга, българската горчивка, а от орхидеите – чернушката и комароцветната гимнадения. Измежду клека се показват петнистата тинтява и дребнолистният карамфил. Във високите части на планината може да се види балканската петлюга. Листата ѝ са снабдени със специални жлези, които отделят лепкав секрет и „залавят” насекомите в капана си. Там се срещат също орлова, мъжка, женска и лунна папрат, връшняк, планински и червен омайник, българско вятърче, каменоломки и салепи, миши уши, алпийска язовка, пълногрудеста метличина, млечник, чемерик, лопен. През лятото може да се види салисбургската очанка. По бреговете на високопланинските потоци растат червеното омайниче, прешленестият девесил, австрийският див слънчоглед. Свидетелство за последната ледникова епоха е полярното цвете сребърник (Dryas octopetala). В района на Сухото езеро се срещат сфагнови (торфени) мъхове.

 

Културно-историческо наследство

Регионът пази интересни археологически, архитектурни и етнографски паметници – антични некрополи, селища, могили, скални светилища, следи от Средновековието и др. При разкопките на могилата в Белишка чука, датирана от IV – V в. пр.Хр., е открит гроб с уникален дървен саркофаг, съдържащ прахообразни останки от погребение чрез трупоизгаряне, фибула (вид катарама), железен нож със следи от горене и две крачета от дървено столче. В този саркофаг отпреди 2500 години най-вероятно е бил погребан знатен тракиец. Находката е разположена в една от залите на Историческия музей.

От Възраждането са запазени шест интересни къщи – образци на типичната за епохата архитектура. От древността са останали и няколко обществени „перални” – действащи валявици в Белица и в селата Бабяк, Краище, Дагоново и Черешово. Двете дървени белишки валявици – на реките Вотръчка и Белишка, и днес се използват от местните.

Забележителности

Исторически музей. Първоначално музейната сбирка се помещава в Народно читалище „Георги Тодоров-1885”. През 1983 г. за нуждите ѝ е построена специална сграда, в която музеят се помещава до днес. Със своите седем отдела с различна насоченост той съхранява богатата история и етнография на този край. В една от залите е уредена изложба базар от произведения на местни занаяти. В картинната галерия има постоянна изложба на тема „Цар Борис I – духът и волята на България”. В сградата на музея се намира и Център за туристическа и културна информация.

ул. „Георги Андрейчин” 8

тел. 074442815

http://museum.belitsa.com

Църква „Св. вмчк Георги”. Църквата е символ на Белица. Изградена е в периода 1833 – 1835 г. на високо място, така че да се вижда отвсякъде. Това било в разрез със законите на Османската империя, според които покривът не трябва да е по-висок от минарето на джамията. Като компромис християните се договорили с властите на най-високото кубе да бъде монтиран часовник, който да отмерва времето за всички жители. Часовникът бил закупен от Виена и бил разрушен заедно с църквата по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Частите му били събрани и запазени от българин мохамеданин. След възстановяването на храма часовникът бил монтиран отново на старото му място. Той работи безотказно и днес.

Църква „Св. Димитър”. Тя е най-старата постройка в града. Построена е през 1716 г., като са спазени изискванията на османския закон – тя е ниска и частично вкопана в земята. Строежът ѝ започва около 1640 г. и е съпроводен с много трудности. На няколко пъти българите са принуждавани от турската власт да събарят основите на храма, след което градежът започва отново. През 90-те години на XX век храмът е пред събаряне съгласно решение на Общинския съвет. Събарянето обаче се забавя и през 2000 г. жителите на Белица със собствени средства построяват на метри от църквата малък параклис със същото име и чешма пред него. През 2004 г. по инициатива на новоназначения енорийски свещеник в града се събират пари и дарения и започва ремонт и възстановяване на храма. Параклисът до него е преименуван на „Св. Иван Рилски”.

Белишките параклиси. Те са много и са посветени на различни светци, които бдят над града и жителите му. До тях има туристически маршрут, който дава възможност на туристите да се насладят на прекрасната природа.

Джамии има в селата Краище, Горно Краище, Дагоново и Бабяк, което свидетелства за религиозната и етническата толерантност на беличани.

Традиции

Фолклорът в региона е изключително разнообразен заради преплитането на три етноса от три географски фолклорни области – Пирин, Рила и Родопи. Той се поддържа основно от певчески изпълнители и групи, свирачи на тамбура и тарамбука, танцови формации. Жителите отбелязват всички по-големи християнски и мюсюлмански празници, а на Успение Богородично се провежда голям народен събор.

Сред традиционните атракции в общината са връзването на люлки на Атанасовден, точене на юфка, валане на траан и кускус, греене на ракия, баене против уроки, леене на куршум.

В региона все още са съхранени традиционните занаяти от миналото – дърводелство, тъкачество, плетачество, предачество, вапцуване (боядисване с естествени материали), пчеларство, иконопис, изработването на гоблени. В отделна зала на Историческия музей са показани произведения на местните занаяти.

Особено интересни за гостите на Белица и района са уникалните местни ястия: месеница, шупла, тиганици, задушено, поленик, целуварки, фудула, пържено, домашна юфка и кус-кус, чушки с нога, зелник, благо вариво, бурек, бракадан, гугуревица, ошав, цръквенски боб и боб кльомбе, цифула, кабуровица, салата от сушени пиперки и праз, кьопоолу, сладка от всички видове горски плодове, пестил, боров мед; разнообразни видове баници; суджук, дедец, пастърма, пълнен далак, кървавица, сушено месо.

Транспорт

Автобусен транспорт

Автобусни превози се изпълняват от частни превозвачи ежедневно до градовете София, Пловдив, Благоевград, Разлог и Велинград. Обществен пътнически транспорт в рамките на общината не е организиран.

Автогара Белица

ул. „Димо Хаджидимов” 26

Железопътен транспорт

Представен е от теснолинейния път Септември – Велинград – Якоруда – Белица – Разлог – Банско – Добринище.

Настаняване, хранене

Екохотел „Здравец” ***

гр. Белица, ул. „4-та” 5

тел. 0885202008, 0886995959, 0888707099

www.hotelzdravetz.com

Хотел „Краище”

с. Краище

тел. 0898405335, 0893682253

e-mail: hotel_kraishte@abv.bg

http://hotelkraishte.eu

Вилно селище „Света гора”

КК Семково

тел. 0897972526, 0879868086

http://sveta-gora.net.

Хотел „Бор”

КК Семково

тел. 0885590540, 0886565455

e-mail: office@hotelbor.bg

Хижа „Семково”

тел. 0898594538

Развлечения, спорт

Парк за танцуващи мечки. Паркът за реадаптация на танцуващи мечки е разположен в Южна Рила край град Белица, на 120 000 кв.м площ. Основна заслуга за създаването му имат фондациите „Четири лапи” – Австрия, „Бриджит Бардо” – Франция, и Община Белица. Изграден е с помощта на световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. За обитателите на парка са осигурени хълмове за разходка и уединение, поляни и слънчеви места за почивка, езера за къпане и бърлоги за сън.

http://park.belitsa.com

Атракции. Обиколки на природни и културно-исторически обекти с каруци с шарени черги, с файтона на Пешо и други походи сред живописни места.

Спортни съоръжения. Община Белица разполага с добре поддържан стадион в общинския център и спортна база в с. Краище, оборудвана с фитнес, сауна, условия за тенис и др. Плувни басейни, сауна, уреди за фитнес и зимен спорт се намират в хотелски комплекс „Здравец” и в хотелите на курорта Семково.

Планински курорт Семково. Намира се в Югозападна Рила, на 1550 – 1600 м н.в., на 17 км северно от гр. Белица. До него се стига по живописен планински път, който лъкатуши покрай Белишка река, край водопадите Казаните и местността Стеници, известна със своите скални образувания и легендата за хубавицата Бела Ица, която предпочела смъртта пред женитбата с турски войник. Курортът е ограден отвсякъде със смърчови и борови гори, зад които от три стра�ни се издигат високите върхове на Източна, Средна и Югозападна Рила. На север се намират няколко циркусни езерни групи и величествените върхове на Рила, оглеждащи се в тях. Курортът представлява комплекс от сгради – хижа, почивни станции, хотели, вилни селища, ски писти, заведения за хранене и развлечения, разположени на огромна поляна с южно изложе�ние. В курортната местност има 9 ски писти с обща дължина 3,2 км с няколко степени на трудност, обслужвани от 8 ски влека. Семково предлага прекрасни условия за целогодишно практикуване на различни видове летен и зимен туризъм, планинско колоездене, скално катерене, зимни спортове, ваканции, здравна профилактика.

www.semkovo-bg.com

Туристически маршрути

 

Пешеходни маршрути

 

Белица – Параклисите (10 – 30 мин)

Град Белица е обкръжен от планински склонове, всеки един от които е под покровителството на християнски светец – св. Илия, св. Спас, св. Атанас, св. Мина и св. Петър. Беличани вярват, че те бдят над града им и защитават жителите му. На светите места са построени параклиси. В близост до града се намират параклисите „Св. Богородица”, „Св. Парашкева”, „Св. Никола”, „Св. Архангел Михаил” и „Св. Тодор”. Параклисът „Св. Никола” е построен в едноименната местност на 6 км от Белица, в посока Парка за танцуващи мечки. До него има красива каменна чешма – благодатна спирка за туристите през летните жеги.

Белица – Белишка чука – Боботната скала

    (1час)

Местността Белишка чука се намира на 1 км източно от Белица. В нея има две могили, които се извисяват над долината на Белишка река, множество фрагменти от съдове и останки от извършените там жертвоприношения. Мястото е популярно с открития по време на разкопки уникален дървен саркофаг с останки от древно тракийско погребение.

Боботната скала е разположена в м. Свети Илия на 2 км от центъра на Белица. Природното образувание има хоризонтален отвор в основата си с дълбочина 1,5 м и ширина 0,80 м. Характерно е боботенето, което се чува при навеждане над отвора, предизвикано от течаща под скалата вода. Местните хора вярват, че тя лекува хора, които имат проблеми със слуха. На 100 м от Боботната скала е изграден параклис, където всяка година на 2 август се извършва молебен за дъжд.

Белица – Равен – водопади Казаните и 

    м. Стеници – беседка с барбекю „Мусовата 

    рампа” – 2 ч и 30 мин

Местността Равен се намира на 5 км от град Белица, по пътя за планинския курорт Семково. На това място са намерени останките на селище от новокаменната и каменно-медната епоха и античен некропол.

Водопадът Казаните се намира в местността Стеници на 6 км от град Белица в посока Семково, по поречието на Белишка река. Ограден е от високи естествени скали с причудливи форми, разположени на около 950 дка площ. Представлява каскадна група от голям брой водопади с формата на казан, които се вливат един в друг и образуват цяла верига.

Беседката с барбекю „Мусовата рампа” е изградена на 8 км от Белица в посока Семково върху мост над буйните води на Белишка река. Барбекюто разполага със скара на дърва, кладенец за изстудяване на напитки или плодове директно в речните води и чешма със студена вода.

 

Веломаршрути

 

В общината са създадени отлични условия за планинско колоездене. С планински велосипеди могат да се посетят Белишка чука, параклисите, Боботната скала, водопадите Казаните, скалата „Бела Ица”, местността Равен, Драглишкото езеро, Парка за мечки, КК Семково и т.н. Някои от колоездачните маршрути водят до алпийските части на Рила, достигащи и до няколко високопланински езера, намиращи се над Семково – Сухото езеро, Вапските езера, местността Карааланица, Динков дол. На територията на НП „Рила” са обособени следните маршрути за планинско колоездене: хижа „Семково” – м. Карааланица – хижа „Македония”; хижа „Семково” – м. Поленица – хижа „Трещеник”; хижа „Семково” – хижа „Добърско”.

 

Eкопътеки

 

Маркирани са шест пешеходни екопътеки в Мусаленския дял на Рила планина, две от които навлизат в територията на Националния парк „Рила”. Всеки маршрут е посветен на отделна водеща тема.

Властелинът на планината

Пътеката започва от курортен комплекс „Семково”, до който можете да стигнете с автомобил от гр. Белица. След това се изкачва на Вълча поляна през белборова гора, оттам слиза до Станкова река, продължава през Горно Яворово и завършва при Парка за танцуващи мечки. По маршрута са изградени дървени мостчета, кула за наблюдаване на диви животни и за фотосафари, комбинирана с хранилка, туристически заслон, обезопасено огнище и чешма. Пътят преминава през най-предпочитаните от мечката местообитания – широколистните гори, изпъстрени с открити поляни, богати на разнообразни горски плодове. Често се срещат мравуняците на червените горски мравки, които заемат основен дял в храната на властелина на планините. Тук са съхранени и последните представители на южноевропейските кафяви мечки. Продължителността на разходката е 4 часа. Добре е да имате туристическа екипировка, тъй като пътеката минава през зоната на клека.

Очарованието на торфището

Маршрутът започва от курорта Семково по черен път през гора от бял бор и смърч, минава покрай хижа „Семково”, надясно през Уплашената чешма и стига до началото на маркирана туристическа пътека с указателни табели, която води до крайната точка на маршрута – Сухото езеро. Пътеката обхваща пъстървовата зона на реките. След местността Бранището започва стара гора от бяла мура, следват поляни, обрасли с клек, и високопланински пасища непосредствено преди самото езеро. Макар и наречено Сухо, то не пресъхва през лятото. Дълго е 175 м, широко 125 м, а площта на водната му повърхност е 21,9 дка. Най-приятен е участъкът през торфището, защото се върви по мек килим. Може би думата „торфище” не звучи много вълнуващо, но то е част от дългия път на превръщането на езерото в гора. Това е една от най-интересните влажни зони, характерни за високата част на Рила. Тук се срещат такива „хищници” сред растителния свят, като балканската петлюга. След като “улови” насекомите в лепкавия си капан, растението ги храносмила, отделяйки специални ензими. За да стигнете до крайната точка на този интересен маршрут, са ви необходими 2 часа и 40 минути.

Следите на ледника

Маршрутът се изминава за 3 часа. Започва от хижа „Семково”, като преминава през смесена гора от бял бор и смърч. След навлизането в Национален парк „Рила” пътеката продължава през гора от бяла мура (балкански ендемит). Колкото по-високо се изкачва, толкова повече иглолистната гора намалява за сметка на клека. Територията на маршрута обхваща пъстървовата зона на Белишка река. Крайната точка са двете Вапски езера, разположени югоизточно от вр. Вапа. По-голямото езеро е разположено на 2268 м н.в. и има площ 26,2 дка. По-малкото езеро има почти кръгла форма, разположено е на 2234 м н.в., а площта му е 2,8 дка. Двете езера са типичен пример за ледникови езера, формирани през вюрмските заледявания, завършили преди около 13 000 години. Ледниковите форми се пазят от българското законодателство в защитените територии НП „Рила”, НП „Пирин” и Природен парк „Рилски манастир”. Вапските езера са чудесно място за риболовен уикенд. В тях се срещат балканска пъстърва и лешанка, както и изкуствено внесения чрез зарибяване американски вид сивен.

Храмът на вечността

По тази пътека се редуват различни горски съобщества. Представени са и топлолюбивите широколистни дъбове, и влаголюбивият бук, и предпочитащите по-студен климат обитатели на северните ширини – смърч и ела. Тук са най-красивите и запазени гори от бяла мура в Южна Рила. Маршрутът се обхожда за 3 часа и 30 минути. Започва от курорта Семково към местността Васьовец, където има големи поляни с лечебни растения. Оттам пътеката продължава към местността Сухо село, после в посока Кривата ела и преминава през пъстървовата и мряновата зона на реките, където има прекрасни разрешени за риболов места. Маршрутът е благодатен за наблюдение на различни видове птици, за бране на лечебни растения, за отдих и развлечение с приятели и семейството.

Пазителката на живота

Маркираната пътека започва по коларски път от Парка за танцуващи мечки, минава покрай м. Градинска река, отбива се вдясно и поема нагоре, след което излиза в местността Торици. Тази част на маршрута отнема около 1 час. Оттам се връща обратно към Парка по камионен път с кратки пресичания на завоите. Пътят минава през красиви поляни и гора с разнообразна растителност и обхваща пъстървовата и мряновата зона на реките. Общата продължителност на разходката е около 2 часа и 15 минути.

Летящите цветя

Маршрутът започва от местността Царски кладенец край град Белица, местностите Кукувица, Марков чучур, Темницко, Заровец, Царанска ливада и се насочва към Центъра за реадаптация на танцуващите мечки. Минава по черен камионен път през красива букова гора и през открити пространства, покрити с цветя, над които хвърчат много пеперуди, някои от които ендемични видове. Дължината на маршрута е 18,3 км и се изминава за около 6 ч и 35 минути. Маркировката е лентова, виолетова.

 

Туристически и веломаршрути в
КК Семково

 

КК Семково – Скалишки езера – 

    вр. Скалец (3 – 4 ч)

Маршрутът за Скалишки езера минава по черен път от комплекса през гора от бял бор и смърч и през х. „Семково”, като се отбива вляво по пътя за кантон Вапа. Оттам се поема по пътека вляво от кантона, която преминава по водохващането на яз. „Белмекен”. Оттук до езерата се върви по маркирана пътека. Езерата се намират в подножието на връх Скалец (2678 м), наричан в миналото Реджепица.

КК Семково – х. „Македония” – 

    Ангелов връх (5 ч)

Хижа „Македония” се намира на 11 км от КК Семково. Непосредствено преди курорта се завива наляво и след 1 км се стига до разклонението за м. Карааланица и за Динков дол, където има малка зелена постройка. Тръгва се по левия път – за Динков дол. Един час след постройката се излиза на широка гола поляна, на която има останки от разрушени постройки. В началото ѝ се завива надясно към склона и до Ангелов връх (2643 м) се върви само по билото. Общата дължина на маршрута е 7 км.

Веломаршрут КК Семково – 

    хижа „Добърско” (4 ч)

Хижа „Добърско” се намира в м. Вадата, югозападно от курортен комплекс Семково, на 11 км от с. Добърско. В близост до нея има ски писта с влек. Тук можете да отдъхнете и да се насладите на изобилието от малини и боровинки край хижата.