Паркове и резервати – Родопи

ЗАПАДНИ РОДОПИ
Поддържан резерват „Тъмната гора“
Намира се в дела Дъбраш, в изворната област на река Канина, западно от язовир „Доспат“. Надморската му височина е 1500 – 1700 м, площта – 30,2 ха. Съхранява гори от смърч, ела и бук на около 150 години. Отделни дървета от ела и смърч са на 270 години и са високи до 40 метра. Името му идва от големите и гъсти клони на дърветата, които правели гората тъмна.

Поддържан резерват „Конски дол“
Намира се в дела Дъбраш, в изворната област на река Бистрица, западно от язовир „Доспат“, на 1500 – 1700 м н.в. Възниква като „природен паметник“ през 1941 г., а на 24 юли 1962 г. е обявен за резерват. Площта му е 34,7 ха. Съхранява вековни гори от смърч и бук. Някои от дърветата достигат възраст 300 години.

Резерват „Беглика“
Намира се в Баташка планина, източно от върховете Голяма и Малка Сюткя, на 1600 – 2070 м н.в. Обявен е на 11 май 1960 г. Площта му е 1463,1 ха. Съхранява предимно смърчови и по-малко белоборови гори на възраст около 150 години, а отделни дървета – до 200 години и с височина 30 метра. Голяма част от резервата е окарстена, което е причината за наличието на редица топлолюбиви и южни видове, като мирантийска млечка и монпелийски клин. Реликтни и ендемични видове са родопската теменуга, северното еньовче, очеболецът и др. Срещат се благороден елен, мечка, сърна, глухар и др.

Резерват „Мантарица“
Намира се югозападно от язовир „Батак“. Разположен е на 1200 – 1900 м н.в. Обявен е на 8.06.1968 г. Площта му е 1069,2 ха. Съхранява девствени гори от смърч, ела и бук и характерна за района фауна. В резервата има мечки, сърни, благородни елени, диви свине, вълци, диви котки и др.

Резерват „Купена“
Намира се в Баташка планина, югоизточно от град Пещера, на десния бряг на Стара река, на 550 – 1400 м н.в. Обявен е на 24 ноември 1961 г. Площта му е 1761,1 ха. Тук е най-голямото убежище на диви кози в Родопите. Освен тях има диви котки, диви свине, малко сърни, благородни елени, мечки, зайци, рядко златки и белки. В резервата има букови и белоборови гори, смесени гори от черен бор, воден габър и зимен дъб. В едноименната местност Купена има места, където преобладават елите.

Поддържан резерват „Изгорялото гюне“
Намира се в Баташка планина, непосредствено на юг от град Кричим, на река Въча, на 450 – 600 м н.в. Обявен е на 18 август 1949 г. Площта му е 29,3 ха. Съхранява единственото по-компактно находище от дървовидна хвойна в тази част на Родопите.

Резерват „Дупката“
Намира се в Баташка планина, между язовир „Голям Беглик“ и град Девин, на Девинска река, близо до популярния Кемеров мост. Надморската му височина е 1100 – 1600 м, площта – 1210,8 ха. Обявен е 29 юни 1951 г. Дупката е типичен горски резерват с преобладаващи (83%) вековни иглолистни гори от бял бор (52%) на средна възраст около 200 години. Отделни дървета са до 40 метра високи. Срещат се още смърч и ела. В ниските части има бук, дъб, клен, офика, елша и върба. В резервата има мечки, диви кози, сърни, диви свине, лисици, белки и златки, соколи, ястреби, глухари и др.

Резерват „Кастракли“
Намира се във Велийшко-Виденишкия дял, северозападно от местността Тешел и източно от село Борино, на 900 – 1200 м н.в. Обявен е на 28 март 1968 г. Площта му е 124 ха. Съхранява едни от най-запазените у нас гори от черен бор, голяма част от които са над 220 години (отделни дървета достигат над 30 метра височина), както и отделни петна от бук, габър, смърч и ела. На територията му има редица ендемични растения. Срещат се мечки, сърни, благородни елени, диви свине, лисици, а по-рядко – диви котки, златки и белки. Сред птиците има глухари, лещарки, ястреби, пойни птици, както и единични орли и соколи.

Поддържан резерват „Момчиловски дол“
Намира се в Преспанския дял, североизточно от град Смолян, над десния бряг на Бяла река, на 1000 – 1300 м н.в. Обявен е на 28 март 1968 г. Площта му е 31,1 ха. Съхранява вековна черноборова гора, типична за тази част на Родопите.

Поддържан резерват „Амзово“
Намира се в подножието на Кайнадински рид, непосредствено от юг над град Смолян, на около 1150 м н.в. Обявен е на 28 март 1968 г. Площта му е 0,3 ха. Съхранява находище на блатен плаун.

Резерват „Сосковчето“
Намира се в Перелишкия дял, северозападно от град Смолян, на 1200 – 2000 м н.в. Обявен е на 28 март 1968 г. Площта му е 177,5 ха. Съхранява вековна смърчова гора, водопади и обиталища на мечки, елени и сърни.

Поддържан резерват „Шабаница“
Намира се в района на Триград, в изворната област на Чаирдере, непосредствено под границата с Гърция. Надморската му височина е 1830 – 1930 м, площта – 22,6 ха. Обявен е през 1956 г. Съхранява вековна буково-смърчова гора.

Резерват „Казаните“
Намира се на границата на Перелишкия дял и района на Триград, по течението на река Мугленска (Тенесдере), източно от местността Тешел, на 1000 – 1500 м надморска височина. Площта му е 161 ха. Обявен е на 28 март 1968 г. Съхранява девствени смесени гори от ела, черен бор, бук, смърч и др., както и характерните за тях растителни и животински видове.

Резерват „Червената стена“
Намира се по северозападните склонове на Добростанския масив, над Бачковския манастир, на 500 – 1350 м н.в. Обявен е на 21 септември 1962 г. на мястото на заличения през 1956 г. резерват „Бачковски манастир“. Площта му е 3029 ха. Това е типичен ботанически резерват. Тук са установени 645 вида висши растения (повече от всички други защитени територии у нас), сред които много редки и защитени растения, като венерино пантофче, родопско лале, персийска морина, родопски силивряк и др. Според специалисти неговите естествени в миналото дъбови и черноборови гори са били унищожени и на тяхно място се е появила значително по-богата растителност от субмедитерански тип – реликтни съобщества от черен бор, остролистна (борисова) ела, обикновен габър, горун, обикновен бук, воден габър, космат дъб, червена хвойна и др. Има изкуствени насаждения от бял бор. Интересна е скалната растителност в резервата. Животинският свят е богат, представен от типични за предпланинския и среднопланинския пояс на Родопите видове.

ИЗТОЧНИ РОДОПИ
Поддържан резерват „Борака“
Намира се в Хасковската хълмиста област, в подножието на възвишението Мечковец, на 350 – 450 м н.в. Площта му е 11,1 ха. Обявен е на 22 април 1966 г. Съхранява остатъци от естествено разпространените в миналото тук черноборови гори.

Поддържан резерват „Казъл черпа“ (Жедна)
Намира се западната част на дела Гората, северно от село Жедна и западно от село Комунига, на 700 – 950 м н.в. Обявен е на 29 юни 1951 г. Площта му е 39,9 ха. Съхранява вековна смърчова гора, водопади и обиталища на мечки, елени и сърни.

Поддържан резерват „Чамлъка“
Намира се на Устренския рид, западно от Джебел и източно от с. Воденичарско, на около 550 м н.в. и на площ 5,4 ха. Обявен е през 1954 г. Съхранява остатъци от естествено разпространените в миналото тук черноборови гори.

Резерват „Вълчи дол“
Намира се в северния край на Стръмни рид, южно от източния край на язовир „Студен кладенец“, на 200 – 750 м н.в. Площта му е 774,7 ха. Обявен е на 25 ноември 1980 г. Тук обитава една от двете групи белоглави лешояди (втората е в района на град Маджарово, защитена местност Кован кая). Тук могат да се видят орли, египетски лешояди, белоопашат мишелов, керкенез и черен щъркел. В резервата са разпространени гори от зимен дъб, благун, липа, келяв габър, мъждрян, маклен и др. Срещат се някои южни видове и редки растения, като родопски силивряк, южно лале и райхенбахова перуника.

Поддържан резерват „Боровец“
Намира се в северния край на Стръмни рид, западно от известната забележителност Татул, на 300 – 400 м н.в. Площта му е 35,9 ха. Обявен е на 24 септември 1951 г. Съхранява остатъци от естествено разпространените в миналото в района черноборови гори. Отделни дървета са на 170 – 200 години. Около 15% от резервата са изкуствено засадени през 1965 – 1978 г. с черноборови и белоборови гори.

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
Обикновено Родопите се възприемат като лека планина, достъпна за всякакъв вид туристи. В това е и голямата уловка – това едновременно е и така, и не точно така. Излизайки от сигурните маркирани пътеки, човек попада в планина, за която скалистите и непристъпни участъци, особено в някои от долините, не са нещо необичайно. Особено опасни в това отношение са карстовите райони (там, където има пещери). Макар и доста населени, Родопите са планина с мащаби, които са достатъчно големи, за да пренощувате изгубени сред гори и долини. Не на последно място трябва да се имат предвид и многото диви животни, сред които и мечки, с които в последните години имаше инциденти.

През последните години част от основните маршрути бяха маркирани наново, но трябва да се знае, че не е изключено да се натъкнете на стари маркировки или маркировки в лошо състояние. В планината има голямо количество черни пътища, част от които са свързани със сечища и друга стопанска дейност, които също са фактор, който може да предизвика объркване на маршрута.

Най-вече в Източните Родопи трябва да се има предвид, че поради особеностите на терена голяма част от по-главните пътища (това включва и черни пътища) следват вододелните била в планината, за да избегнат постоянните слизания и качвания през лабиринта от долове. Те често са най-добрият вариант за бързо придвижване. В планината, особено във високата част, едва ли ще ви липсва вода. Родопските чешми са станали емблематични в планинарството и туризма като цяло. Трябва да се внимава по-скоро с родопските реки. За разлика от много други планини, тук преминаванията на река със събути обувки не са дребна подробност от маршрута. Голяма част от реките са буйни и много пълноводни, а понякога стават такива доста бързо и неочаквано. Важно е и да не се забравя, че Родопите е място, където си съжителстват християнството и ислямът. Ако човек иска да разчита на добро и приветливо отношение, трябва да е толерантен към различната вяра и обичаи. Това е ценно качество не само за в Родопите, а и по принцип.