ХИЖА „ПИРИН” – СЕЛО РОЖЕН – РОЖЕНСКИ МАНАСТИР – МЕЛНИК

Параметри на маршрута: 

Продължителност: около 6 часа

Денивелация: около +300 и –1600 метра

Терен: коларски пътища, почвени и тревисто-почвени пътеки, придвижване по песъчливи и песъчливо-почвени пътеки по пясъчни долини

Маркировка: 

през пясъчната долина – зелена лентова маркировка

през параклиса „Свети Илия” – последователно зелена, синя, червена и отново зелена лентова маркировка

Обекти по маршрута: хижа „Пирин”, пясъчни пирамиди и реки, село Рожен, Роженски манастир, град Мелник

Начална точка на маршрута: хижа „Пирин” (виж информацията на стр. 64)

Маршрут:

В началната част на маршрута, от хижа „Пирин” до подножието на връх Киселец (1338 м), двата варианта следват зелена лентова маркировка. 

Заставайки пред входа на хижата, сме надясно, минавайки пред характерната за нея овална част към външната чешма. Слизаме на пътя под чешмата и поемаме по него надясно. Следваме зелена лентова маркировка, като заедно с нея до местността Горно Лопово върви странната на цвят кафява лентова маркировка. С няколко завоя след около половин километър достигаме разклонение на пътя. Пред нас има долина, която трябва да пресечем. Десният път пресича долината малко по-високо и излиза на седловината Горно Лопово, между върховете Четалчучур (2013 м) и рида Демиран. Можем да минем и по него, но левият път е по-пряк и маркировката е по него. Слизаме в долината, минаваме реката по дървен мост и точно на завоя след моста, където пътят извива наляво, маркировката го напуска, продължавайки напред през поляна, от която се оформя пътека. Пътеката навлиза в гората и започва плавно изкачване. За около половин час от хижата излизаме отново на отклонилия се надясно път, пресичаме го и след стотина метра излизаме на седловината Горно Лопово (0:30 часа). Тук наляво започва гористият рид Демиран, а надясно се издигат склоновете на също гористия връх Четалчучур. Насочваме се именно към него – надясно (на запад) през поляната, следвайки коларския път, минаващ през нея. На стотина метра преди края на поляната кафявата маркировка продължава напред, а зелената маркировка се насочва наляво към гората и навлиза в нея. Пътеката тук е оформена и върви по хоризонтал. Пресичат се няколко потока и за около още 30 минути излизаме на открито в местността Джелепица, на рида, отклоняващ се на юг от Четалчучур (1 час). Оттук следваме маркировката по рида. Наклонът е плавен и постепенно намаляваме височината. Пътеката ту влиза в гората, ту излиза, заобикаля някои малки височини по рида, но като цяло следва рида. Посоката в началото е южна, а после плавно извива до юг-югозапад. След около 30 минути пътеката слиза леко вдясно от билото и го следва в гората. Отляво на пътя има чучур с вода, наречен Влашката чешма. Този участък по билото се нарича Влашки път. След 15-ина минути пътеката излиза от гората на поляна. Това е седловината Солунски преслап, разположена в подножието на изтегления напред по билото връх Петрова църква (1443 м) (1:45 часа). Маркираният в зелено маршрут подсича върха отляво, като вече се включваме в коларски път. За 30-ина минути излизаме на седловината между Петрова църква и следващия връх по билото – Киселец (1338 м). Тук има поляна и отклонение на пътя вдясно, което подминаваме. Следвайки все така зелената маркировка по пътя, подсичаме и връх Киселец (1338 м). След 15-ина минути излизаме на открито, а след още около 200 метра пътят прави характерен остър десен завой (2:30 часа).

Острият завой е важно отклонение по маршрута, на което трябва да обърнем внимание. Самият завой се намира на рид, който слиза надолу от завоя. По рида има нещо като естествена просека, по която трябва да слизаме. Вариантът през параклиса „Свети Илия” следва синя лентова маркировка, която под завоя навлиза в гората отдясно на просеката. Вариантът за пясъчната долина продължава по зелената лентова маркировка, слизайки по просеката.

Вариант през параклиса „Свети Илия” – синя лентова маркировка

Слизаме по просеката под острия завой и веднага се насочваме надясно в гората, следвайки пътека със синя лентова маркировка. Посоката в гората е югозапад. След около 250 метра пресичаме коларски път и продължаваме слизането, извивайки на юг-югозапад. Вървим по нещо като тясна просека и след около 700 метра, извивайки наляво, излизаме за малко на път, който идва отляво успоредно на пътеката ни. Буквално след 50 метра пътят прави десен завой и ние го напускаме наляво. Спускаме се надолу и след 80 метра пресичаме коларски път (разклонение на горния). 120 метра след това се включваме в коларски път, идващ отдясно. Оттук до параклиса следваме пътя. Той прави само два съвсем къси завоя, което не може да ни обърка. Долу в долината отдясно са селата Сугарево и Кърланово, а пътят със синята маркировка ни извежда до склона над долината вляво, където е самият параклис. Тук вече се разкриват гледки към пясъчните пирамиди в района. Синята лентова маркировка свършва при параклиса (3:30 часа). От него надясно има червена лентова маркировка, която води към село Кърланово. По същата червена лентова маркировка, но наляво, се спускаме в пясъчната долина, по която слиза коларски път и зелената лентова маркировка, която напуснахме. Точно преди да излезем на нея, отляво се виждат няколко постройки. Продължаваме по пътя със зелената лентова маркировка надолу по долината. След километър той ни извежда на асфалтовия път от Мелник за Роженския манастир, по който наляво, след още 700 метра, достигаме центъра на село Рожен (4:30 часа).

Вариант през пясъчната долина

ВНИМАНИЕ: В периода на събиране на информация за следващия участък на маршрута зелената лентова маркировка не е била в добро състояние и е възможно да се следи трудно!

Слизаме по просеката под острия завой, като по-надолу по нея се оформя широка пътека (малък път). Той се раздвоява за момент и след около 400 метра излиза на хоризонтален коларски път. Пресичаме го, продължаваме слизането още 70 – 80 метра по пътека и пак излизаме на път. По него наляво след 250 метра достигаме обратен десен завой. Тук напускаме пътя наляво, продължавайки слизането по път, който следва горната част на гористо било. За по-малко от километър през гората излизаме при остър завой на хоризонтален път. Откриват се гледки към подножието на планината и района на Рожен и Мелник. Продължаваме слизането по билото под завоя, отново по път, който обаче вече върви на открито. След 200 метра пътят извива наляво, а ние трябва да го напуснем. Минаваме надясно през поляната до границата на дърветата, където в почти обратна посока надясно към долината слиза неоформена пътека (изоставен път). По нея след около 300 метра стигаме до живителната в летните жеги плътна сянка на дърветата в дола. Тук няма река. Дъното на дола е запълнено с пясък. Това са характерните за района пясъчни долини. Оттук пътеката вече следва долината. В началото тя е тясна и се прехвърля на единия или другия „бряг”, но постепенно става все по-ясна и широка, раздвоява се и се събира и накрая се превръща в коларски път. По долината се разкриват гледки към пясъчните склонове и оформените в тях пирамиди, с които е известен районът. След около 1,3 километра достигаме отдясно постройки, след които също отдясно от билото слиза червена лентова маркировка на варианта на маршрута през параклиса „Свети Илия”. Продължаваме надолу по долината. След километър излизаме на асфалтовия път от Мелник за Роженския манастир, по който наляво, след още 700 метра, достигаме центъра на село Рожен (4:30 часа).

Вариант: От село Рожен има автобуси за град Мелник, които можем да ползваме, ако сме уморени от прехода. Описаният тук маршрут минава през Роженския манастир и се спуска през района на Мелнишките пирамиди до град Мелник.

От центъра на село Рожен продължаваме по асфалтовия път, който веднага след площада завива надясно между къщите и започва изкачване със завои към Роженския манастир. Пътеката съкращава завоите и е добре да я използваме, за да не се движим по пътното платно. Излизаме на прав участък на пътя, минаваме покрай църквата с паметника на Яне Сандански и излизаме на паркинга пред Роженския манастир (5 часа).

Роженският манастир е разположен на около километър запад-югозападно от село Рожен. Датира от 1217 г. и размирните времена в които е съществувал, са причината за дебелите му врати и стени. Преживял е нападението на разбойника Шабан Гега. Стенописите в манастирската църква датират от 1597, 1611, 1717 и 1732 г. Зад големия иконостас има по-малък, чиято дърворезба е с много сложни композиции и е прекрасен пример за изкуството на Дебърската школа заедно с чудотворната икона в олтара. В края и след Освобождението е имало жестоки спорове кой да владее манастира – българи или гърци. През 1921 г. въпросът бил отнесен пред арбитражния съд в Хага, който отсъдил в полза на България. Недалеч от манастира е църквата „Кирил и Методий”, построена по инициатива на Яне Сандански за българите, които не били допускани в манастира и двуетажната костница от 1662 г. До Роженския манастир стига асфалтов път от Мелник през село Рожен.

От паркинга в посока манастира води асфалтирана алея. Поемаме по нея и след 50 метра надясно през поляната се отделя пътека със зелена лентова маркировка за Мелник. Тя преминава по поляните край манастира в западна посока, към връх Св. Илия (722 м), който се познава по издигащата се на него антена. В района на манастира пътеката реално се е превърнала в коларски път. Подминавайки отклонение, изкачващо се надясно, доближаваме подножието на върха, където пътят се стеснява до пътека, която подсича склоновете, и на около километър от манастира излиза на обзорен открит и панорамен рид. Пътеката веднага напуска рида, за да започне слизане към пясъчните реки, но преди това си заслужава да направим малка отбивка. На стотина метра пред нас, в края на рида, на ръба над пясъчните отвеси е израснало голямо дърво. Мястото е много красиво и си заслужава да се отбием до него. Оттук можем наистина да се насладим на цялата пясъчна „магия” в района!

Мелнишките пирамиди са образувани в резултат на силната ерозионна дейност на Мелнишка река и нейните притоци. Районът, в който са разположени, е между селата Любовка, Долени, Сугарево, Кашина, Горно Спанчево, Черешница, Лозеница, Хотево и Ласкарево. Оформени са в сиво-бели неогенски седименти с алувиален, пролувиален и отчасти езерен произход и червеникави кватернерни седименти. На практика пирамидите представляват частично разрушени преградни стени между улеите и коритата на водите, оформени в разнообразни форми (предимно пирамидални). Най-представителните от тях се намират в района на град Мелник и село Кърланово и височината им стига до 100 метра. Цветът им е предимно блед пясъчножълт, но на светлината на слънцето придобива златисти, розови и оранжеви оттенъци.

Излизайки на рида, пътеката от манастира тръгва надясно (на северозапад) и започва спускане към Роженска река (Роженско дере). С няколко завоя (500 – 600 метра) се спускаме в дерето под нас, което се явява левият приток, оформящ пясъчната Роженска река. След още около 800 метра по него стигаме място, където нашето дере се събира с друго отдясно и оформя долината. Ориентацията е лесна. Пътеката следва самата долина и след малко повече от километър достига първите къщи на Мелник. Следвайки посоката надолу, бързо достигаме центъра на най-малкия град в България (6 часа).

Град Мелник е най-малкият град в България. Уникалното му разположение сред Мелнишките пирамиди е направило уникален и начина на живот в него. В далечното минало тук е имало тракийско селище на медите, а находките на възвишението Свети Никола дават основание да се счита, че е имало живот и в ранновизантийската епоха. През 863 г., при хан Пресиян, Мелник се присъединява към българската държава, за което свидетелстват намерените градежи и фрагменти от керамични съдове. Разположен на стратегическо място, той винаги е бил желана придобивка за завоевателите. Крепостните съоръжения продължават да функционират и по време на византийското владичество. Освободен през 1195 г. от цар Асен Първи, Мелник бързо става отново желан. През 1212 става столица на отцепилия се като самостоятелен владетел болярин Алексий Слав. В Мелник започва мащабно строителство, развиват се занаятите, търговията и изкуствата, а крепостните съоръжения растат. Градът постепенно се превръща в град-крепост, истинско военноинженерно постижение за времето си. Мелник става отново част от българската държава при Иван Асен Втори (1230 г). През 1246 г. никейският император Йоан Трети Дука Ватаци го превзема и Мелник остава в пределите на Никейската империя около десет години. През 1255 година жителите му се вдигат на въстание начело с болярина Драгота. Въстанието е потушено и градът е опожарен и разрушен. Мелник преминава от едни ръце в други до превземането от османските войски в края на XIV век. 

По време на османското владичество (XVI – XVII век) Мелник отново е важен административен и стопански център. Развиват се различни занаяти, сред които лозарството, което прочува мелнишкото вино из цяла България, в съседни страни, та дори достига модерните средноевропейски държави. Развиват се търговията и производството и има две фабрики – за коприна и конопени въжета. В гръцкото митрополитско училище в Мелник учат възрожденските просветители Неофит Рилски, Христаки Павлович и др., населението е будно и се бори за своето просвещение и самостоятелна църква. Резултат от това е Мелнишката българска община, която развива културна и просветна дейност. През октомври 1912 г. Мелник е освободен от османско владичество от четата на Яне Сандански. В следващите трудни десетилетия Мелник запада, но това не продължава дълго. Традициите в района, трудолюбивото население и красивата природа го превръщат отново в град на виното, историко-археологически и архитектурно-художествен резерват и популярна туристическа дестинация. Днес в него има много хотели, заведения и ресторанти, магазини и др. В старата част на града е запазена типичната мелнишка архитектура, а посещавайки най-известните мелнишки къщи, туристите могат да научат интересни аспекти, свързани с винопроизводството в миналото.