Паркове и резервати – Стара Планина

ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА
Природен парк „Врачански Балкан“
Попада на територията на Врачанска планина, обхващайки я почти изцяло. Обявен е на 21 декември 1989 г. като народен парк, а на 22 юли 2003 г. е прекатегоризиран в природен парк. Площта му е 30 129,9 ха. Съхранява уникални карстови комплекси – скални отвеси, пропасти, пещери и др., специфични, редки и защитени растителни и животински видове. На територията му попада резерватът „Врачански карст“. В парка има над 1000 вида висши растения, сред които 57 фигурират в Червената книга – 8 застрашени от изчезване и 49 в категорията „рядък вид“. Лечебните растения са представени от 365 вида. Повече информация за района има в „Забележителности и интересни места“ – Западна Стара планина, районът на град Враца.

Резерват „Чупрене“
Намира се на границата на Светиниколска и Чипровска планина на надморска височина 1500 – 1970 м. Обявен е на 9 февруари 1973 г. Площта му е 1452 ха. Съхранява единствените естествени реликтни смърчови гори в Западна Стара планина, смърчово-елово-букови дендроценози и редки представители на фауната.

Резерват „Горната кория“
Намира се в Берковска планина, северно от връх Ком, на височина между 1000 и 1900 м. Обявен е на 28 март 1968 г. на площ 161 ха. Съхранява естествено находище на първични букови, елово-букови и смърчови гори на възраст 140 – 180 г., както и някои редки и застрашени видове птици от Червената книга.

Резерват „Врачански карст“
Намира се във Врачанска планина югозападно над град Враца. Попада на територията на природен парк „Врачански Балкан“. Обявен е на 10 август 1983 г. на площ 1438,9 ха. Съхранява уникалния карстов комплекс на Вратцата и околността с редица красиви пещери и пропасти, уникална пещерна фауна, реликтни и субмедитериански растителни видове и съобщества, балкански ендемити, 20 вида растения, включени в Червената книга на България.

СРЕДНА СТАРА ПЛАНИНА
Национален парк „Централен Балкан“
Попада на територията на Златишко-Тетевенска, Троянска и Калоферска планина. Най-западната му точка е кота 1836,9 м, намираща се от запад на връх Косица (2000,5 м), а най-източната – река Габровница над село Скобелево. Обявен е на 31 октомври 1991 г. на площ 71 669,5 ха. Съхранява комплекси от саморегулиращи се планински екосистеми със специфично видово разнообразие, множество редки и застрашени видове, уникални планински терени и природни забележителности. На територията на парка има девет резервата – Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Стара река, Северен Джендем, Джендема, Пеещите скали и Соколна. В парка се срещат 1900 вида висши растения, от които 30 български и 13 локални ендемита. Има 130 вида птици, над 200 вида лечебни растения, 208 вида сладководни водорасли, 256 вида гъби и 229 вида мъхове. Над 130 вида са включени в българската и световната Червена книга.

Природен парк „Българка“
Попада на границата между Шипченска и Калоферска планина, северно от местността Узана. Обявен е на 9 август 2002 г. на площ 21 772,2 ха. Целта му е опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафтите в района. В парка има 360 растителни вида, сред които близо 70% от лечебните растения у нас, както и естествено тисово находище, комбинирано с бук и лавровишня. 31 вида са включени в Червената книга.

Резерват „Боатин“
Намира се по северните склонове на Златишко-Тетевенската планина, между 800 и 1900 м. Обявен е на 12 юни 1948 г. на площ 1597,2 ха. Съхранява вековни букови гори, разнообразни растителни и животински видове.

Резерват „Царичина“
Намира се по северните склонове на Златишко-Тетевенската планина, между върховете Братаница, Вежен, Юмрука и Кавалдан. Надморската му височина е 800 – 2150 м, площта – 3418,7 ха. Обявен е на 18 юли 1949 г. Съхранява единственото естествено находище на бялa мура в Стара планина, различни асоциации от видове дървета и богата фауна.

Резерват „Козя стена“
Намира се по северните склонове на Троянска планина, между връх Ушите и билната местност Горялата планина, на надморска височина 900 – 1700 м. Обявен е на 22 декември 1987 г. на площ 904,3 ха. Съхранява естествени букови и буково-елови формации, богато растително разнообразие (вкл. от Червената книга) и много животински видове.

Поддържан резерват „Чамджа“
Намира се в южното подножие на планината, на границата между Златишко-Тетевенска и Троянска планина. Надморската му височина е между 550 и 770 м. Обявен е на 15 април 1949 г. Заема 66,4 ха площ. Съхранява естествено находище на черен бор.

Резерват „Стенето“
Намира се по северните склонове на Троянска планина и включва изворните области на реките Черни Осъм и Джафар дере, както и билото между върховете Карталкая и Амбарица. Надморската височина е 850 – 1900 м. Обявен е на 5 април 1979 г. Заема 3578,8 ха площ. Съхранява разнообразни растителни видове и вековни букови и смърчови гори, пещери и пропасти, обитавани от ендемична троглобионтна фауна.

Резерват „Стара река“
Намира се на границата на Троянска и Калоферска планина, по южните склонове, където е водосборният басейн на Стара река, между 550 и 1900 м н.в. Обявен е на 19 март 1981 г. Заема 1974,7 ха площ. Съхранява уникални екосистеми, семенни букови и смърчови и издънкови насаждения от зимен дъб, габър и келяв габър, както и елени, сърни и диви кози.

Резерват „Северен Джендем“
Намира се по северните склонове на Калоферска планина, между първенеца Ботев и връх Русалка (Марагидик). Надморската височина е 950 – 2300 м. Обявен е на 30 септември 1983 г. Площта му е 1610 ха. Съхранява субалпийски скални местообитания на ендемични редки и застрашени видове, интересни скални формации, водопади, находища на ендемични, редки и застрашени видове.

Резерват „Джендема“
Намира се по южните склонове на Калоферска планина, между масивите на Равнец и Триглав. Обхваща поречията на реките Бяла, Пръскалска, Голяма и Малка Бъзовица, Селската, Дълбока и Тъжа. Надморската височина е между 600 и 2000 м. Обявен е на 28 март 1953 г. Площта му е 4220,2 ха. Съхранява местообитания на диви кози, сърни, елени и други животински видове.

Резерват „Пеещи скали“
Намира се на северния склон на Калоферска планина, между върховете Устриката, Пеещи скали и Вълча глава, на височина 850 – 1970 м. Обявен е на 11 юли 1979 г. Площта му е 1465,7 ха. Съхранява първични вековни букови гори на възраст около 180 г. и високопланински ливадни екосистеми.

Резерват „Соколна“
Намира се на северните склонове на Калоферска планина и обхваща долините на реките Соколна и Кюйдере. Надморската му височина е 600 – 1875 м, площта – 1250 ха. Обявен е на 11 юли 1979 г. Съхранява редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.

Резерват „Еленова гора“
Намира се на северните склонове на Калоферска планина, на десния склон на река Габровница, с надморска височина 850 – 1250 м. Обявен е на 30 август 1961 г. на площ – 53,7 ха. Съхранява вековна букова гора.

Резерват „Лешница“
Намира се на границата между Калоферска и Шипченска планина, по долината на река Лешница, на надморска височина от 530 до 1250 м. Обявен е на 10 август 1984 г. на площ 389 ха. Съхранява разнообразни характерни редки и защитени видове.

Резерват „Каменщица“
Намира се на северния склон на Шипченска планина, в долините на реките Камещица и Енинска, на надморска височина 500 – 1300 м. Обявен е на 10 август 1984 г. Съхранява гори от горун, бук и смесени широколистни гори, редки растителни видове и едри бозайници.

Поддържан резерват „Савчов чаир“
Намира се на границата на Предбалкана и Елено-Твърдишката планина, югозападно от град Елена, между селата Бадевци и Горни край. Надморската височина е 600 – 900 м. Обявен е на 28 март 1968 г. на площ 103,5 ха. Съхранява стогодишна естествена букова гора, примесена с други широколистни видове, изкуствени насаждения от смърч, ела и черен бор и редица животински видове.

Поддържан резерват „Хайдушки чукар“
Намира се на билото на Елено-Твърдишката планина, на северния склон на връх Хайдушка песен, на надморска височина 930 – 1250 м, площ – 31,8 ха. Обявен е на 28 март 1968 г. Съхранява почти 200-годишна букова гора с участие на други широколистни и иглолистни видове и различни животински видове.

Резерват „Бяла крава“
Намира се на билото на Елено-Твърдишката планина, на северния склон на връх Сливката, с надморска височина 750 – 1050 м. Обявен е на 28 март 1968 г. на площ 93,4 ха. Съхранява вековна букова гора, както и други растителни видове и богата фауна. В землището му са карстовите извори „Бяла крава“.

Поддържан резерват „Сини бряг“
Намира се в източния край на Елено-Твърдишката планина, между селата Стара река и Изгрев. Площта му е 39,5 ха. Обявен е на 28 март 1968 г. Съхранява вековна букова гора.

ИЗТОЧНА СТАРА ПЛАНИНА
Природен парк „Сините камъни“
Описан е в „Забележителности и интересни места“.

Поддържан резерват „Ардачлъка“
Намира се в северозападния край на Котленско-Върбишка планина, между селата Боринци и Стрелци. Обявен е на 27 февруари 1950 г. на площ 122,8 ха. Съхранява естествена елова гора.

Резерват „Кутелка“
Намира се северно от град Сливен, в местността и природния парк „Сините камъни“. Обявен е на 22 декември 1983 г. Съхранява редица защитени видове, съобщества от мизийски бук, таксони от Червената книга на България, скални местообитания с международно значение на редки хищни птици, сред които брадат и египетски лешояд, малък креслив орел, сокол скитник, ловджийски сокол и др.

Резерват „Орлицата“
Намира се в Котленско-Върбишка планина, източно от град Котел и северно от село Медвен. Обявен е на 10 август 1984 г. на площ 566,5 ха. Съхранява първични екосистеми от мизийски бук, пещери, пропасти и карстови извори, редки грабливи птици.

Поддържан резерват „Момин град“
Намира се в Котленско-Върбишка планина, в района на Върбишкия проход, на надморска височина 800 – 880 м, на площ 10,9 ха. Обявен е на 3 май 1960 г. Съхранява вековна букова гора.

Поддържан резерват „Вълчи проход“
Намира се в източния край на Камчийско-Еминската планина, югозападно от град Долни чифлик, край село Голица. Площта му е 43,1 ха. Обявен е на 28 март 1968 г. Съхранява вековна смесена гора от бук, дъб и габър, типична за района.

Поддържан резерват „Върбов дол“
Намира се на границата на Котленско-Върбишка и Камчийско-Еминска планина. Обявен е на 28 март 1968 г. Съхранява смесени дъбови гори, типични за района.

Поддържан резерват „Киров дол“
Намира се в източния край на Камчийско-Еминската планина, югозападно от град Долни чифлик, край село Бърдарево. Площта му е 53,5 ха. Обявен е на 28 март 1968 г. Съхранява гора на възраст около 150 години от дъб и бук, типична за района.

Поддържан резерват „Калфата“
Намира се в източния край на Котленско-Върбишка планина. Обявен е на 28 март 1968 г. Съхранява типична за района вековна широколистна гора от дъб, бук и габър.

Резерват „Камчия“
Намира се на границата на Предбалкана, в района на град Старо Оряхово, близо до устието на река Камчия. Обявен е на 29 юни 1951 г. Площта му е 849,7 ха. Съхранява вековни лонгозни гори с голямо флористично и фаунистично богатство. Тук се срещат бяла и жълта водна лилия, блатно кокиче, дива лоза, блатна перуника и др., както и редица редки видове риби и птици, включени в Червената книга.

ПРЕДБАЛКАН
Поддържан резерват „Училищна гора“
Намира се на Лъкавишки рид, североизточно от Ботевградската котловина, край село Боженица. Площта му е 135,1 ха. Обявен е на 12 юни 1963 г. Съхранява вековна дъбова гора.

Поддържан резерват „Патлейна“
Намира се на границата на Преславска и Драгоевска планина, на 6 км южно от град Велики Преслав. Обявен е на 23 октомври 1948 г. на площ 40,6 ха. Съхранява най-голямото находище у нас на див рожков – храст или ниско дърво, терциерен реликт от Червената книга.

Поддържан резерват „Дервиша“
Намира се на границата на Преславска и Драгоевска планина, на 3 км югозападно от град Велики Преслав. Обявен е на 23 октомври 1948 г. на площ 11,2 ха. Съхранява естествено находище на конски кестен – терциерен реликт и балкански ендемит от Червената книга.

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
СТАРА ПЛАНИНА Е ИЗВЕСТНА СЪС СУРОВОТО СИ ВРЕМЕ. За бурните ветрове по старопланинското било, особено през зимата, е писано много, а жертвите не са никак малко. По главното било, особено в Троянска и Калоферска планина, са се разигравали не една и две трагедии в последните години. Балкана изисква много сериозно отношение към екипировката и опита в планината, за да не се стига до инциденти. Изключително сериозно трябва да се гледа най-вече на зимните преходи!

Както в много от големите ни планини, и тук стои въпросът за голямото количество маркирани пътища и трудната им поддръжка. Състоянието на маркировките в планината е добро, но се поддържат най-вече в централната част (националния парк), както и в някои други популярни и посещавани туристически райони. За съжаление има и много маркировки, които или са стари и не се поддържат, или се правят, без точният маркиран маршрут да се отрази някъде, а дори и откровено като самоинициативи на отделни лица. Нанасянето и отразяването на такива маркировки в карти и пътеводители е трудно, а от друга страна, е нож с две остриета поради възможността да изчезнат на терена и информацията да подведе туристите. По главното старопланинско било минава най-известният туристически маршрут у нас – „Ком – Емине“, чието трасе е част и от международния маршрут Е-3. Особеност на изкачванията в планината от подножието са големите денивелации. По протежение на голяма част от планинската верига, за да достигнете билото от подножието, ще трябва да преодолеете височина 1000 – 1500 метра.

Основните пунктове за навлизане в планината са по-големите селища в подножието – Враца, Ботевград, София, Златица, Карлово, Калофер, Троян, Тетевен, Казанлък, Сливен и др. Особено удобни са планинските проходи, прехвърлящи билото, като Троянския, Петрохан, Витиня, Шипченския и др., проломът на река Искър и отделни пътища, навлизащи до някои курортни местности във вътрешността. В Източна Стара планина асфалтовите пътища и проходите са много повече, но част от тях не са в добро състояние.

Разположението на хижите отразява обективно районите с по-голяма и по-малка посещаемост. В Западна и Източна Стара планина голяма част от хижите, изградени преди десетилетия, или не функционират, или не се поддържат редовно. Разбира се, има и изключения, което може само да ни радва. Препоръчително е да се проверява функционирането им, преди да се тръгне на път. Средна Стара планина се радва на най-голям интерес и там логично ситуацията е друга, но през лятото туристическият поток се концентрира по главното било и предварителната резервация е препоръчителна.