Кресна

Физикогеографско описание

Община Кресна (344 кв.км) обхваща части от долината на река Струма с живописния Кресненски пролом, от западните разклонения на Пирин и от североизточните склонове на Малешевска планина. В състава ѝ влизат град Кресна и шест села – Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Сливница, Стара Кресна и Ощава. Тя граничи с общините Симитли, Разлог, Банско, Сандански и Струмяни, а на запад – с Република Северна Македония. Общият брой на жителите е 5000. Административният център Кресна възниква като село Крива ливада през 1926 г. През 1934 г. е признато за гарово селище и е наречено Гара Пирин. През 1978 г., по повод 100-годишнината от Кресненско-Разложкото въстание, е преименувано на Кресна и получава статут на град.

Общината заема важно транспортно-географско положение. Оттук минава най-краткият път от столицата за съседна Гърция – първокласното международно шосе Е79 и жп линията София – Кулата – Атина.

Долината на Средна Струма разделя територията на общината на две части – Пиринска и Малешевска. Релефът ѝ е разнообразен – от котловинно-долинен до високопланински. Забележителни релефни форми са Кресненският пролом на р. Струма, надиплените пясъчни сипеи Мело, причудливата каменна гора край с. Влахи, красиво изваяният скален комплекс „Орлите”, мраморният алпийски гребен Кончето – гордостта на Пирин, и циркусите Синанишки, Георгийски, Влахински и Невързумски. В подножието на пиринския връх Синаница, сред изключително красива курортна местност, е разположено Синанишкото езеро. На брега му се намира едноименната хижа – добре оборудвана туристическа база.

Поречието на р. Струма в границите на община Кресна се характеризира с типичен преходносредиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по р. Струма чак до Кресненския пролом. С увеличаване на надморската височина в Малешевска планина и особено в Пирин средиземноморското влияние постепенно отслабва и в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат.

Главната водна артерия в община Кресна е река Струма, която има три леви притока, извиращи от Пирин – реките Ощавска, Влахинска и Градешка, и пет десни притока, които събират водите си от Малешевска планина – Дивилска, Брезнишка, Моравска, Ганийца и Сливнишка река. На територията на общината са изградени 18 изкуствени водоема, от които четири са зарибени. От естествените водоеми изключителна атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера – кристалните очи на Пирин.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в четири основни находища – между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и Влахи, като най разработени до този момент са Градешките извори. Те представляват група от 5 минерални извора с температура на водата от 20 до 68 градуса и относително постоянен дебит. Водите са бистри, без мирис и са приятни за пиене. Те са хипертермални, хидрокарбонатни, сулфатно-натриеви, силициеви и флуорни. Подходящи са за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, дихателната, нервната система, стомашно-чревния тракт и др. Градешките минерални извори са посещаван балнеоложки курорт. Ощавските минерални бани са балнеоложки курорт с 5 минерални извора с температура на водата от 38ºС до 65ºС. Водите са хипертермални, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви и флуорни, слабо радиоактивни. Подходящи са за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, сърдечносъдови, гинекологични и кожни болести. При Хладкия извор е изградена баня с две закрити калолечебници. Влахинският минерален извор (Влашка чешма) е студен минерален извор на 3 км западно от с. Влахи. Водата му е каптирана и се характеризира като хидрокарбонатна и сулфатно-натриева, слабо минерализирана. Брезнишките минерални извори се намират при село Горна Брезница. Каптирани са два от изворите с температура на водата 36ºС – 38ºС и дебит 2,6 л/сек – в центъра на селото и в двора на манастира „Св. пророк Илия”, на хълма над селото. Температурата на водата е 36 –38 градуса. Подходяща е за лечение на белодробни, костно-ставни и кожни заболявания.

Биоразнообразие

Във връзка с голямата денивелация на релефа се наблюдава ясно изразено вертикално зониране. До 400 м н.в. (долината на Струма, Кресненското поле) са главно обработваеми площи с остатъци от естествена растителност – космат дъб, летен дъб, келяв габър, дървовидна хвойна, чинар (до Кресненско ханче), топола, върба, акация, пърнар, дрян, черна елша, зеленика (на хълма Главище). До 1000 м н.в. растат благун, воден габър, зимен дъб, бук, клен, габър, елша, акация, мукина, брекина, офика, бял и черен бор. До 1800 м н.в. е буково-иглолистният пояс, който в Малешевска планина е с преобладаване на бука и примеси от воден габър, благун, зимен дъб, елша и върба, а в Пирин – с преобладаване на иглолистните видове бял бор, черен бор, смърч, ела, бяла мура с примеси от бук, мъждрян и др. От 1800 до 1900 м н.в. (Пирин) е смърчово-муровият пояс, представен от смърч, бял бор, бяла мура и др. От 1900 до 2000 м н.в. расте бяла мура с подлес от клек, а зоната над 2300 м н.в. е заета от клекови храсти и алпийска тревна растителност. Планинската част привлича с вкусни горски плодове – къпини, малини, боровинки, диви ягоди и др., и множество красиви цветя, някои от които представляват ценни лечебни растения – мащерка, риган, мента, подъбиче, миризлива теменуга, синя хвойна, чемерика, алпийски лапад, лечебна медуница и много други.

Фауната също се отличава с голямо видово богатство. Често срещани са заекът, катерицата, белката, златката, лисицата, дивата свиня, сърната. Във високите части на Пирин в зоната на клека могат да се видят вълк и кафява мечка. Интерес за любителския риболов в Пирин представляват балканската пъстърва, американската пъстърва и сивенът, а в Струма – скобарът, кленът, мряната и много други.

В границите на общината попадат изцяло или части от няколко защитени територии. Тук се намират над 6 хил. хектара от площта на НП „Пирин”, голяма част от която обхваща землището на село Влахи. В гр. Кресна е офисът на парков район „Синаница”. В границите на парка, в местността Черната вода в Северен Пирин, е защитената местност „Орлите”, която включва причудливи скални образувания с красивия скален феномен „Шангалов камен” и приютява едни от най-интересните птици – орлите, които са дали името на местността.

Резерват „Тисата”, разположен от двете страни на река Струма, в Кресненския пролом, опазва единственото в България компактно находище на дървовидна хвойна. На територията му растат също дъбови и липови гори, чинари, елша, черни тополи и върби. Резерватът е местообитание на много бозайници, сред които мечка, вълк, видра, белка, благороден елен, дива котка и др., прилепи, земноводни и влечуги, риби, насекоми и най-вече птици. Мястото представлява биологичен коридор за миграция на едри бозайници между планините на Балканския полуостров, както и миграционен път на птиците (Via Aristotelis). Редица растителни и животински видове са включени в Червената книга на България и на света.

Защитената местност „Моравска” е разположена в Малешевска планина, на 2 км западно от гр. Кресна. Това е второто по големина находище на дървовидна хвойна в България след резервата „Тисата”. 

Природната забележителност „Чинарите” (11,4 ха ) в околностите на село Горна Брезница в Малешевска планина е естествено находище на вековни чинари, чиято възраст е над 300 години. Районът е осеян с привлекателни полянки за пикник. От река Струма до горния край на същото село се простира още едно истинско чинарово царство – природната забележителност „Буйна”. На площ 10 дка са се подредили чинарови великани, образуващи с мощните си преплетени клони един огромен чадър. Вековете са оформили от короните и коренищата невероятни образувания, хралупи, тайнствени скривалища, а от корените на един могъщ чинар през лятото извира ледена вода.

Културно-историческо наследство

В миналото в Кресненско е имало множество църкви и манастири, повечето от които отдавна вече са руини. Днес на територията на общината са останали 8 действащи църкви и един манастир. Няколко от храмовете са паметници на културата.

Храм-паметник-костница „Св. Иван Рилски”. Посветен е на загиналите във войните 1912 – 1918 г. с дарения от признателното население. Изграждането му започва през 1939 г., осветен е на 1 ноември 1941 г. В приземния етаж се намира костницата, в която се пазят тленните останки на 526 военни. В архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сводеста базилика с размери 25/13 метра. От западната страна е вградена камбанария, висока 16 метра. Широко стълбище води до сводестия вход, а до костницата се стига по вътрешна стълба. Резбата на иконостаса е ажурна, опростена и пластична, характерна за Дебърската художествена школа. По-голямата част от иконите са дело на дебърски майстор. Храмът е изписан през 1980 г. В него има църковен сувенирен магазин с предварително осветени икони, рисувани от местни художници.

Църква „Св. пророк Илия”. Това е новата църква на село Влахи. Строена е през 1844 г., тъй като с разрастването на селото църквата „Света Богородица” отеснява. Издига се на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. По време на Кресненско-Разложкото въстание тук заседава въстаническият щаб. След войната храмът е опожарен от турците заедно с голяма част от Влахи. След въстанието е възстановен. През 1910 г. на мястото ѝ е издигната нова църква с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва Балканската война през 1912 г. и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят. През 1923 г. започва поредното ѝ възстановяване. Новият храм е осветен на 18 октомври 1925 г. Размерите му са 24/14 метра, ограден е с каменен зид. Притежава богата иконна украса и ценен владишки трон. Иконостасът не е резбован. В тази църква е кръстен Яне Сандански, който е родом от село Влахи. В близост се намира най-старият храм в Кресненско – възрожденската църква „Света Богородица” (1750 г.). Разположена е в южната част на село Влахи, на левия бряг на Влахинска река. Построена е тайно, без разрешение от властите, и е полувкопана в земята.

Църква „Св. Теодор Тирон” в с. Ощава. Строена е през 1930 г. на мястото на стара църква, опожарена до основи по време на Балканската война от отстъпващите османски войски. През 1915 г. жителите на селото построяват нисък, полувкопан в земята параклис без камбанария, който е разрушен за построяването на новата църква. Новият храм е голям, с интересна вътрешна уредба и висока камбанария. Особена ценност представлява голямата икона на св. вмчк Теодор Тирон.

Възрожденска църква „Св. архангел Михаил”. Намира се в село Стара Кресна. Построена е през 1856 г. до селските гробища. През 1866 г. в трема ѝ е открито взаимно училище. Опожарявана е два пъти – при погрома на Кресненско-Разложкото въстание и по време на Балканската война през 1912 г.

Църква „Св. Атанасий” в село Горна Брезница. Строежът ѝ започва след освобождението на Кресненско през 1914 г. и продължава 10 години. Изградена е на мястото на старо оброчище, посветено на свети Атанасий. В архитектурно отношение е еднокорабна безкуполна базилика с размери 18/10 метра и вградена камбанария. По-голямата част от иконите са дело на зограф от Банската художествена школа.

В с. Горна Брезница, в местността Илин чешма, се намира и манастирът „Св. пророк Илия”. Изграден е на мястото на тракийско светилище и някогашен манастир със същото име, разрушен от османците. Манастирският комплекс е разположен на 10 дка площ. Невисок зид огражда двор, в който са разположени църквите „Св. пророк Илия” и „Св. Георгий Победоносец”, кула камбанария, монашеско крило, две стаи за гости, стара римска чешма с лековита вода, руини от стар манастир и 8 оброчища. На 20 юли се отбелязва храмовият празник с тържествена литургия и събор с курбан.

В Кресненския край са открити забележителни археологически находки от различни исторически епохи, които свидетелстват за ранното заселване на района. Най-атрактивни за туристите са няколко антични и късноантични поселения. На десния бряг на Струма, близо до последните къщи на квартал „Моравска”, се простира антично селище с останки от църкви, зидове, строителни материали, керамика, глинени съдове, монети, фибули (вид катарами), оброчни плочки, некропол и други паметници, които излизат при обработка на почвата и при строителни дейности. Районът на селището е обявен за културно-исторически паметник.

Руини от античния град Нейне. Намират се край кресненското село Долна Градешница, в местностите Хилядница и Рукалото. Останките от древния град са паметник на културата с регионално значение. Предполага се, че селището е съществувало в периода от втората половина на I век до средата на III век. Отделни находки свидетелстват за наличието на храм на египетските божества Изида и Серапис. Открити са и оброчни плочки на тракийски конник, Артемида, Зевс и Хера, постамент от статуя на Дионис, архитектурни детайли и др.

Останки от средновековния манастир „Св. Козма и Дамян”, разположен в пиринската местност Драколово край село Влахи. Просъществувал е близо 500 години. Останали са руини от стени, полузатрупани грубо изработени каменни кръстове с нечетливи вече букви и знаци. В миналото е бил важно духовно средище за цялата околност.

Мемориал на загиналите в Кресненско-Разложкото въстание. Издигнат е в началото на Кресна, на живописен завой на река Струма. Въстанието, което избухва на 05.10.1878 г. в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес, е ключов момент в историята на града. То е краткотрайно и неуспешно и бързо е потушено. В центъра на града има бюст-паметник на Димитър Попгеоргиев – църковен и просветен деец, един от организаторите и главен ръководител на въстанието.

Настаняване, хранене

Хотелски комплекс „Бриони” ***

гр. Кресна

тел. 074332224, 0885626017

http://brionibg.com

Хотел „Стримон ВВ”

гр. Кресна, ул. „Олимпия” 3

тел./факс 074332050

тел. 0988929295, 0889231148

e-mail: hotelstrimonvv@yahoo.com

www.strimonvv.com

Къща за гости „Casa Blanca”

Намира се между селата Стара Кресна и Ощава.

тел. 0886910665

http://casablancabg.com

Хотел „Шаралия”

м. Лагера, тел. 0888576771

Къща за гости „Панчеви”

гр. Кресна, ул. „Пейо Яворов” 7

тел. 0885530930

Комплекс „Митьов хан”

(ресторант, механа, хотелска част)

Намира се между селата Стара Кресна и Ощава.

тел. 074877011, 0888226546

Ресторант „Пирин”

ул. „Македония” 120, тел. 0888931941

https://restorantpirin.weebly.com

Ресторант „При Митака”

главен път Е79, с. Долна Градешница

тел. 0888300139, 0882425234

Развлечения и спорт

Река Струма предлага отлични възможности за спортен риболов и рафтинг. На два км южно от Кресненското ханче ежегодно се организират републикански състезания по слалом в течащи води в различни класове.

Туризъм

Туристически маршрути в Пирин

1. гр. Кресна – Градешки минерални бани (1 час пеша)
2. гр. Кресна – курортна местност Върбите (два варианта):

• гр. Кресна – Влашка чешма (6 км асфалтов път) – м. Върбите (12 км черен път, 1,30 ч с транспорт или 5 ч пеша)
• гр. Кресна – Градешки минерални бани – м. Върбите (3 ч по горски пътеки) 

3. гр. Кресна – с. Влахи – м. Пещерата (5 – 5,15 ч) с варианти:

• гр. Кресна – м. Ушите (30 мин) – природен резерват „Тисата” (45 мин) – м. Шемето с каменната гора край с. Влахи (2 ч) – водопад Скакалото (2,05 ч) – Загазка река (4,05 ч) – м. Пещерата (5,15 ч)
• Ако до местността Пещерата се ползва транспорт (24 км), могат да се осъществят и следните маршрути: м. Буката (5,45 ч) – м. Камен клет (6,15 ч) – м. Черната вода (7,15 ч) – природен феномен Орлите (7,45 ч) – Гредарския казан и водопадите на Влахинска река – м. Шадраваните – м. Вихренски кошари (9 ч) – Влахински езера (9,30 ч) – Влахински превал (10 ч) – Хвойнатото езеро (10,45 ч) – Бъндеришка порта – хижа „Вихрен” (12,30 ч)

4. м. Загаза – вр. Бутин (Албутин) – хижа „Яворов” – 7 ч
5. гр. Кресна – Невързумски циркус (8 ч) – вр. Пирин (11,30 ч)
6. м. Върбите – хижа „Синаница” (4,10 ч) с варианти
7. м. Върбите – м. Вълчи рид (1,30 ч) – вр. Шаралия (3 ч)

Туристически маршрути в Малешевска планина

В Малешевска планина подходящи за туризъм са следните маршрути (след изграждане на необходимата туристическа инфраструктура):

1. гр. Кресна – с. Горна Брезница – природна забележителност Чинарите (8 км)
2. гр. Кресна – защитена местност Моравска (2 км) – Моравски дъбове в кв. „Моравска” (4 км)
3. гр. Кресна – природен резерват „Тисата” (30 мин по пешеходна пътека)

Преминаването през резервата следва да се регламентира със заповед на министъра на околната среда и водите.

4. гр. Кресна – Кресненски пролом (10 км)