Симитли

Физикогеографско описание

Община Симитли (529 кв.км площ) е разположена в Симитлийската котловина, по средното течение на река Струма, в склоновете на четири планини – Рила, Пирин, Влахина и Малешевска. В състава ѝ влизат административният център град Симитли и 17 села. Шест от селищата – Железница, Крупник, Полена, Полето, Симитли и Черниче, са разположени плътно едно до друго в централната част на общината – по поречието на Струма. В западната планинска част са останалите пет селца – Брестово, Докатичево, Сухострел, Сушица и Тросково. На изток, по бреговете на планинските потоци, има още седем населени места – Брежани, Градево, Долно Осеново, Горно Осеново, Мечкул, Ракитна и Сенокос.

Релефът на общината е разнообразен, но преобладава полупланинският и планинският. В границите ѝ влизат източните склонове на планините Влахина и Малешевска и части от Национален парк „Рила” и Национален парк „Пирин” с неповторими природни ландшафти. През територията ѝ преминава живописната река Струма, която приема от планините пет големи притока и множество малки и образува два красиви пролома – Орановския и Кресненския. Разломната структура на релефа е обособила появата на десетки минерални извори, които с лечебните си свойства са истинско богатство и предпоставка за превръщането на общината в развиващ се балнеоложки център. Температурата на сега извиращите води варира в интервала 30 до 60 градуса. Повечето извори са бистри, без мирис и утайка, със съдържание на флуор, сулфат, силиций и натрий. Водата им е подходяща за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и хронични възпалителни процеси.

Климатът е преходносредиземноморски в по-ниските части и планински в по-високите. Това обуславя богат и разнообразен растителен и животински свят.

Общинският център град Симитли е разположен на кръстопът. Оттук минават стратегически важните за страната ни и Европейския съюз пътища към Гърция и Северна Македония. Географското разположение и добре развитата инфраструктура дават възможност за трансгранично икономическо и културно сътрудничество и за развитието на туризъм.

Биоразнообразие

Флората и фауната в община Симитли включват много редки видове, включително ендемични за Балканите и страната. Животинският свят е представен от леопардов смок, смок мишкар и други още девет вида змии, всички видове прилепи, видра, сирийска жаба чесновница, редкия вид риба распера, скалния орел (картал) и над 200 вида пеперуди. Не са редки срещите с диви свине, лисици, златки, диви котки, порове, зайци, понякога и вълци, сърни и мечки.

От дървесните видове са разпространени дъб, габър, ясен, клен, чинар, драка и дървовидна хвойна, на места бял, черен бор и акация.

От множеството билки най-застъпени са риган, мащерка, жълт кантарион, иглика, омайниче, планински божур, бабина душица, мечи ушенца и др. Благодарение на тяхното разнообразие пчеларите в Кресненския пролом произвеждат висококачествен пчелен мед.

На общинската територия има няколко защитени зони, които опазват площта на ценни природни находища и местообитания на животински видове и техните популации: „Орановски пролом – Лешко”, „Пирин”, „Рила”, „Кресна – Илинденци” и „Кресна” (за опазване на дивите птици), находище на осилест здравец (единственото в България) в землището на с. Сушица.

От 2019 г. са включени две нови защитени зони от „Натура 2000”: „Рила буфер” – за опазване на дивите птици, и „Ниска Рила” – за опазване местообитанието на дивата флора и фауна.

Културно-историческо наследство

Историята на Симитлийския район започва по времето на палеогона, преди близо 66 милиона години. В средата на този период са се образували Коматинските скали. Но ранният неолит (VІІ – VІ хил. пр.Хр.) е времето, когато тук е регистрирано човешко присъствие. Първото засвидетелствано поселище в община Симитли се намира в района на село Брежани.

В почти всички селища от общината са регистрирани останки от неолитни, антични селища, некрополи, светилища, тракийски надгробни могили, римски път, римски бани, средновековни оброчища, крепости, църкви и манастири.

През османския период започва натрупването на изворовата база за Симитли. Тогава селището се споменава за пръв път като Симитлу.

Забележителности

Тросковски (Брестовски) манастир „Св. архангел Михаил” е светая светих на Симитлийската община. Разположен е във Влахина планина, на километър от с. Брестово и на няколко километра от Тросково. Тъй като Брестово било махала на с. Тросково, манастирът продължава да се нарича Тросковски. Трудно е да се каже кога точно е възникнал. Вероятно по времето на Втората българска държава на днешното място на Тросковския манастир е имало някакъв храм и впоследствие се е оформил целият комплекс. През Средновековието манастирът бил освободен от данъци и бил богат с имоти и пари. Зад яките крепостни зидове живеели над 100 монаси, които се занимавали със земеделие и животновъдство, имали и мандри. Преданията разказват, че оттук преди векове започнало събирането на дарения за изграждането на Рилския манастир, чиято църква в първоначалния си вид е градена по макет на Тросковския манастир. Светата обител е опожарявана три пъти от турците. През 1904 г. е разрушена по време на опустошителното Крупнишко земетресение. Възстановена е в предишния си вид изцяло с доброволен труд и дарения от селяните. Днес манастирът е собственик на около 40 икони и църковни реликви. Той не е действащ, манастирският храм се отваря само на големи християнски празници.

Коматинските скали (Коматиница) се извисяват над село Брестово във Влахина планина. Намират се в непосредствена близост до македонската граница. Скалният феномен представлява мащабно образувание с формата на венец, чиято височина на места достига 100 м. Пейзажът по зъберите му е полупустинен и беден на растителност, което ярко изпъква над зелената долина в основата му и на гората около него. Скалите са със сив до сиво-червен и виолетов цвят, на места със зелен отенък. Местността предоставя идеални условия за пешеходен туризъм, а от върховете на скалите се разкрива невероятна панорама към околния ландшафт и на двете държави. 

 

Според археологически проучвания на мястото е имало древно светилище, където влъхвите извършвали свещенодействия. Има два варианта да се стигне до Коматинските скали. Единият е от град Симитли до село Тросково, където свършва асфалтираният път. Оттам по черен път след 7 – 8 км се достига до село Брестово, край което стърчат скалите. Другият вариант е асфалтираният път Симитли – Полена – Сушица, който стига до Брестово. Оттам до скалите води черен път по самото било, проходим за джипове.

Римската стена. Средновековната крепост се намира в симитлийския квартал „Ораново”, на възвишението „Градо”. Укреплението има неправилна триъгълна форма и заема 0,6 дка площ. Добре запазени са части от северната стена, която на места достига 2 метра. На същата стена се намирал входът, охраняван от квадратна кула. Градежът е от ломени камъни, употребени са хоризонтални вътрешни сантрачи (дървени изравнителни греди). От крепостта се разкрива красива панорамна гледка към долината на река Струма.

Природна забележителност „Момина скала”. Масивният гранитен колос, надвиснал над пътя, се вижда още в началото на Кресненското дефиле. Наименованието е свързано с легендата за местната красива девойка Яна, която скочила от скалата, за да се спаси от преследващите я турци.

Оброчище „Света Марина” (Света Марена). Намира се в северозападния дял на Пирин, на едно възвишение малко след с. Сенокос. Местните хора са изградили на мястото малък параклис с дървена оградка, който носи името на светицата. Оттук се открива чудесна гледка на изток, към връх Пирин, и на запад, към Малешевска планина. Не по-малко интригуващи са вековният чудотворен бор, израснал буквално през скалата, около който са струпани множество „налепени” плоски камъни. Дървото е на повече от 500 г. Местните хора твърдят, че в клоните му се появява ликът на света Марина и то има лековита сила – допреш ли се до него, то пречиства, изцелява и дарява плодовитост. Всяка година около бора се правят водосвет и курбан за здраве преди празника на света Марина – 17 юли.

Мегалитно скално светилище „Свети Мина”. Намира се в едноименната местност до землището на село Мечкул. Скалните форми са оприличени на чучулига, лъвска глава, риба змиорка, трона на Крали Марко, който шетал по тия места, и стъпката му, пълна с целебна вода. Върху някогашно тракийско оброчище местните са изградили параклис по заръка на пророчицата Ванга. Смята се, че тук е имало тракийска лечебница. Мястото е свято и посещавано от много вярващи, които търсят изцеление от свети Мина. Според легендите тук е бил вторият слънчев часовник в България след този в старата столица Плиска, а в издълбаните от светъл гранит корита в река Яна се къпели самодивите и тракийските принцеси.

Религиозни храмове. Във всички селища на общината има църкви, повечето от които са обявени за паметници на културата с местно значение. Сред най-старите са църквите в селата Мечкул, Сенокос и Брежани. Храмът „Рождество на Пресвета Богородица” в град Симитли е построен и осветен през 1929 година като храм-паметник в чест на загиналите войници от Седма Рилска дивизия по време на Балканската война. Представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и камбанария. Особената грижа за църквите и параклисите в общината я превръщат в малка Света гора в подножието на Пирин.

Транспорт

Автомобилен транспорт

Територията на гр. Симитли има възлово транспортно значение. През града се осъществяват пътните връзки по долините на реките Струма и Места. През територията на общината минават два от най-значимите пътища в Южна България: път Видин – София – Кулата, който е е част от трансевропейския международен транспортен коридор №4, и път Симитли – Разлог – Гоце Делчев – Копривлен – ГКПП Илинден, който осигурява връзката с останалите общини от област Благоевград, разположени по поречието на р. Места.

Железопътен транспорт

През територията на община Симитли преминава V жп линия София – Кулата. В общината има две действащи жп гари, като гара Симитли има пътнически функции. Разполага със 7 коловоза. На гарата спират пътнически и бързи влакове.

На 3 км в южна посока се намира гара Черниче, която също има пътнически функции. Тя е с 6 изградени коловоза и на нея също спират пътнически, бързи и товарни влакове.

Настаняване, хранене

Вила „Пирин”

ул. „Коматица” 23, 0899888568

Комплекс „Алпийска градина”

Първокласен път 19, тел. 0885300704

https://alpengardenbg.com

Хотел „Найс”

на главен път Е-79, тел. 0897944676

www.hotelnice.bg 

Комплекс „Ивас”

тел. 0885548859

Вила „Галияна”

с. Железница, тел. 0879594499

е-mail: vilagaliana@abv.bg, http://hotel-vila.com

Хижа „Моравица”

на 18 км от м. Предела в Пирин

До хижата се стига от с. Брежани.

тел. 0899981426, https://moravitza.com

Предел хът

м. Предел, Пирин, тел. 0887549704, 0894458645

www.predelhut.bg

Bar & Dinner EGO

ул. „Христо Ботев” 36, тел. 0882868686 – доставка и резервации, 0877740641 – управител

www.ego-bar-dinner.com

Развлечения и спорт

Рафтинг. На територията на община Симитли се намира едно от най-дългите и най-добри естествени трасета за рафтинг в цяла Европа. Този спорт се практикува в бързеите на Струма от години. Рафтинг центровете разполагат с квалифицирани инструктори, надеждна екипировка, удобства за участниците. Освен рафтинг, те предлагат и други активности – пейнтбол, преходи с велосипеди и коне, приключения с каяци, тиймбилдинг и др.

Х-Клуб

тел. 0878889092, e-mail: info@rafting.bg

http://rafting.bg

 

Лов и риболов. В Симитлийския край са изградени едродивечови развъдници Негован (1968 ха) и Лобошево (649 ха), представително ловно стопанство в местностите Киселицата, Белаката, Канарите и Ракочевец (над 10 000 ха). В планините не са редки срещите с мечки, диви свине, кози, сърни, лисици, вълци, суяци, златки. Тук зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици, дроздове, кеклици, а напролет и през лятото към тях се присъединяват славеи, лястовици, патици, бекаси, щъркели. Теченията на притоците на река Струма са зарибени с мряна, балканска и американска пъстърва, но обект на спортен риболов е най-вече река Струма, където могат да се уловят кефали, шарани и сомове, тежащи до 15 – 20 кг.

Център за диви животни – Ракитна. Разполага с волиера за размножаване на египетски и черни лешояди, разположена на 2,4 ха оградена площ. Малките на лешоядите са пускани в Кресненския пролом. В центъра живеят също размножаващи се елени лопатари и се изгражда сектор за сухоземни костенурки. Центърът за диви животни е оборудван по проект „Живот за Кресненския пролом” на Фонда за дивата флора и фауна. Тук се предоставя информация за състоянието на местната флора и фауна, популяризират се местните обичаи, история и култура, има възможности за различни видове хоби туризъм – заснемане и наблюдение на елени и лешояди отблизо, конна езда около селото, сафари с коне и с каруца до параклиса „Св. Илия”, турове за наблюдение на птици, сафари с джип в Пирин. За удобство на посетителите е създаден информационен център.