Физикогеография Пирин

Любопитно за физикогеографско описание на Пирин

Пирин е една от малкото планини в България с ясно изразени ледникови форми на релефа – доказателство, че в далечното минало тук е имало активна ледникова дейност. Именно затова в Пирин се срещат дълбоки циркуси, остри ръбове (арабички), пирамидални върхове и над 180 ледникови езера, което прави релефа ѝ впечатляващо скалист и драматичен.

Любопитно е, че в Пирин се наблюдава висока вертикална зоналност – климатът и растителността се сменят отчетливо с надморската височина. От ниски широколистни гори през иглолистни пояси с бяла мура и смърч до високопланински треви и скални зони, тази структура прави Пирин истинска енциклопедия на българската природа – само в рамките на няколко километра.

Геоложки строеж и развитие на релефа

От геоложка гледна точка Пирин представлява стара по произход и млада по външен вид планина. Тя е стар масив, многократно издигал се и потъвал. Това, което не са свършили тектонските сили, са довършили ледниците, които постепенно и изящно са изваяли съвременния изглед на планината. Тя започва оформянето си през времето на кредно-терциерната орогенеза, когато под мраморната мантия се инжектират млади гранити, които образуват три подувания (структури). В началото на палеогена се оформят сложните гребени, по които текат реките Струма и Места. През неогена и кватернера древните разломи Местенски и Струмски се активизират. Поради вертикалните движения по тези разломи Пирин се издига като мощна планина, представляваща хорст. Пиринският хорст е тектонска структура, която обхваща цялата планина и продължава в територията на Гърция. Изграден е от метаморфни скали (гнайси, мрамори, шисти) и от гранити, внедрени сред тях. Ориентиран е от север-северозапад към юг-югоизток и е част от Родопския масив. Продължителното издигане на хорста е причина за дълбоката денудация на планината. Издиганията са прекъсвани от продължителни периоди на покой. В резултат на издиганията са се оформили няколко денудационни нива. Най-високите са 2500 – 2600 м н.в. до 2100 – 2200 м н.в. Така са се оформили обширните Спано поле, Овча поляна и др. Следващите денудационни нива са на 1600 м и 1200 м надморска височина. В Пирин има ясно изразени карстови явления. На североизточните склонове на северния дял на планината се издигат варовикови трионовидни била (Кончето и др.) и шилести пирамидални върхове (Вихрен и др.). Карстовата корозия е предизвикала въртопи и понори, особено много в дълбоките безводни долини. Високата част на Пирин е била заледена през периода вюрм. Следите от заледяването са дълбоките циркуси, моренните валове, псевдоморените, ледниковите езера и др. Дъната на дълбоките безводни циркуси са заети от постоянни снежници – в Бански Суходол, Кутела, Казаните, Баюви дупки. За образуването на снежници допринасят и лавините във високите части на планината. В средния и южния дял на планината няма следи от дейността на ледниците. 

Северен Пирин е покрит с „мраморна шапка”, а на места в планината има и вулканични скали – риолити. В югозападната част на Пирин, в дебелите плиоценски песъчливи наслаги, външните релефообразуващи сили са изваяли живописните Мелнишки пирамиди. Най-високите от тях са в района на с. Кърналово. Височината им стига до 100 м. В средата на терциера започва формирането на съвременния релеф на Пирин. В резултат на неколкократното издигане на планината са се оформили пет различни по възраст денудационни заравнености, които са с различна височина, площ и стръмни откоси. Разложката и Гоцеделчевската котловина са запълнени с утаечни скали от времето на терциера, като са се образували мощни наносни конуси. Формирането на съвременния релеф на Пирин започва в средата на терциера. През кватернера високите части на планината – над 2300 м, били заледени преди 18 хиляди години, което довело до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончови караули, Малкото конче). В резултат на дейността на ледниците е съвременният облик в субалпийската и алпийската част на планината. В Пирин на много места са развити карстови процеси в мраморите. И днес могат да се видят ледникови форми – циркуси, трогови долини, моренни валове, карлинги и др. Много от циркусите са заети с езера, а други са сухи. Сухи циркусни форми могат да бъдат наблюдавани както в гранитните скали – Бъндеришки, Валявишки циркус, така и в мраморите – Бански Суходол, Казана и др. Резултат от заледяванията е и наличието на 35 циркуса, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и Бъндеришки. Ледниковите форми са характерни само за северния дял.

Ясно различимо е главното пиринско било, което свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на Струма и Места. Пирин има два върха с надморска височина над 2900 м (Вихрен – 2915 м и Кутело – 2908 м), седем – над 2800 м, тринайсет – над 2700 м, 32 – над 2600 м, и 40 – над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове – Полежан (2850 м н.в.) и Каменица (2822), се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришки чукар – 2738 м. За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти, премки и превали – Главнишка порта, Безбожки превал, Кралевдворска дясна порта, Кралевдворска лява порта, Самодивска порта, Влахински превал и др. При почти всички седловини има изградени туристически хижи или заслони. Най-високи са двете Кралевдворски порти – Дясна и Лява, между тях е изградена х. „Тевно езеро” (2616 м н.в.), а най-ниска е Синанишката порта (превал), където е изградена х. „Синаница” (2426 м н.в.). Освен земните форми предизвикателство са и минералите, които се крият в недрата на планината. Те са преди всичко природни неорганични, по-рядко органични съединения или елементи, възникнали в резултат на различни геологични процеси, които са протичали в земната кора през различните етапи от нейното развитие. Минералите от своя страна изграждат скалите, но образуват и самостоятелни минерални находища. В Пирин са застъпени и трите типа скали – магмени, утаечни и метаморфни. Гранитите са най-разпространените магмени скали в планината. Гранитът се състои от три минерала – кварц, ортоклаз и слюда, всеки един с определени свойства, позволяващи отличаването им един от друг. Кварцът е представен от следните разновидности: планински кристал – безцветен, аметист – виолетов, цитрин – жълт, опушен кварц – кафяв до почти черен (морион), млечен кварц – бял, авантюрин – с фини люспи от хематит, и розов кварц. В Пиринския край най-продаваният минерал е аметистът, наричан от местните хора от село Тешово „камбанки”. Той се смята за най-прекрасния скъпоценен камък сред кварцовите разновидности.

Климат, почви, води

В Пирин има ясно разграничими три климатични пояса – нископланински, среднопланински и високопланински, те се определят от надморската височина. Нископланинският климатичен пояс е до 1000 м н.в. Тук ясно се усеща средиземноморският климат, по-силно изразен по долината на р. Струма (гр. Сандански) и по-слабо – по долината на р. Места ( гр. Гоце Делчев). Средиземноморското влияние се усеща не само в температурата, но и в количеството на сезонните валежи, които са главно през зимата. Среднопланинският климатичен пояс е до около 1600 м н.в. Високопланинският климатичен пояс е над 1600 м н.в. Той се характеризира с ниски средногодишни температури, голяма облачност и валежи, дълготрайна и дебела снежна покривка през зимния и пролетния сезон, висока относителна влажност, силни ветрове и интензивна слънчева радиация. Най-много валежи падат през ноември и декември, а най-малко – през август. Снежната покривка е най-дебела през февруари, снегът се задържа 5 – 8 месеца. Снежната покривка във високата част на планината е изключително неравномерна. В циркусите има големи натрупвания на сняг от ветровете и падащите лавини, които са характерно явление за високата планина. През зимата по високите върхове от ветровете се образуват снежни козирки. Поради гъстите мъгли и силните бури през декември и февруари планината е труднопроходима за туризъм. През лятото най-благоприятни за туризъм са юли и август. Силните бури и релефът на планината са причина за образуване на дълбоки преспи. При рязко изразени студени фронтове на ветровете възникват и смерчове. 

Почвената покривка в Пирин е разнообразна, тя се определя от геолого-геоморфоложките и климатичните условия. Най-голяма площ заемат тъмнокафявите и тъмноцветните горски почви, които образуват непрекъснат пояс до 2100 – 2200 м н.в. В Южен Пирин преобладават кафявите горски почви. На височина над 2100 – 2200 м н.в. са разпространени планински ливадни почви. По североизточните склонове на Пирин има делувиални и делувиално-ливадни почви. 

Пирин дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество водопади, прагове и бързеи. Има три по-изявени водопада – Попинолъшкият (12 м), обявен за природна забележителност, Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Пиринските реки имат снежно-дъждовен режим със силно изразен пролетен максимум. Притоците на Места извират от източните и североизточните склонове на планината. По-големите са: Изтòк, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от реките Бъндерица и Демяница), Бяла река и др.; Добринишка река (Плешка река), която минава през град Добринище, с приток Дисилица; Безбожка река; Ретиже, която изтича от Поповото езеро; реките Каменица, Брезнишка (Туфча) и др. Притоците на Струма събират водите си от югозападните, западните и северните склонове на планината. По-значителни от тях са Брежанска река, Дяволска река, Влахина река, която изтича от едноименните езера и събира в себе си водите на реките Георгийца и Синаница; Санданска Бистрица, която се формира от сливането на Мозговица, Беговица, Башлийца, Сърчалийца и Арнаутдере, а после минава през град Сандански; Мелнишка река; Пиринска Бистрица, която изтича от Митровото и Аргировото езеро под името Демиркапийска река, след това минава през село Пирин и за кратко разстояние е граница на България с Гърция. Впечатляващи са троговите долини на реките Санданска Бистрица, Демяница, Бъндерица и др.

Северен Пирин се характеризира с изобилие от подземни води, които излизат над земната повърхност през карстови извори. Най-големият от тях е Язо (на югозапад от Разлог), от който води началото си едноименната река.

Истински дар на природата са пиринските езера. Преди хиляди години ледената стихия издълбала дълбоки „рани” в каменната снага на Пирин. След като ледът се стопил, „раните” се запълнили с вода. Така се образували ледниковите (глациални) езера – сините очи на Пирин. Те са 119 на брой и са разположени основно в малки и големи циркуси, а по-малка част – в коритните (трогови) долини. Те са дълбоки, бистри и много студени поради надморската височина, на която се намират. Най-голямо и най-дълбоко е Поповото езеро (112 дка, 30 м). Най-високо е Горното Полежанско езеро (2710 м). Сред големите пирински езера са Долно и Горно Кременско, Голямо Василашко, Влахинско и др. Почти всички пирински езера съставляват отделни групи от по няколко езера и носят имената на съответните циркуси – Синевръшки, Бъндеришки, Валявишки, Кременски, Василашки, Влахински (Влахини), Полежански, Типицки и др. Единични са Синанишкото, Безбожкото, Кабата, Суходолското, Даутовото и Пукнатото езеро. Маненкото езеро често се причислява към Демиркапийските езера, въпреки че е в самостоятелен циркус. По-голяма част от пиринските езера се оттичат в р. Места, а другите – в р. Струма.

Ледниковите езера в Пирин са специфично местообитание за много растения. Характерни видове са езова главица, водно лютиче, езерен шилолист. При езерата с напреднала степен на заблатяване се срещат сфагнови мъхове, водорасли, макромицети, безгръбначни и гръбначни представители на фауната.