Костенец

Забележителности: Крепост „Стенос” при прохода Траянови врата • Голашката пещера • Занаятчийска работилница в НЧ „Гео Милев-1954” • Църквите в гр. Костенец, гр. Момин проход и селата Костенец, Горна Василица, Подгорие,Очуша и Пчелин

Физикогеографско описание

Гр. Костенец е разположен по поречието на река Марица, която разделя северните склонове на Рила и южните на Ихтиманска Средна гора. Климатът е умереноконтинентален под влиянието на западните и северозападните ветрове. Релефът като цяло може да се характеризира като полупланински, но има равнинни, планински, високопланински и алпийски райони. Теренът е силно разчленен. Местността се пресича от горното течение на р. Марица. Най-високи върхове са връх Равни чал (2638 м) и Белмекен (2626 м).

На територия 302,101 кв.км са разположени осем населени места с 13131 души жители, горски масиви, селскостопански и водни площи.

Общината и прилежащият ѝ район имат дългогодишни традиции в предоставянето на туристически услуги и разполагат с изключително добър потенциал за развитие на целогодишен туризъм – планински, селски, балнео- и екотуризъм, зимен, ловен, риболовен, фестивален, здравен, културен и др. 

Едно от най-големите богатства на община Костенец са минералните извори, разпределени в три курортни зони – Момин проход, Вили Костенец и Пчелински бани, които създават чудесни условия за релаксация и почивка. Значителна част от територията на Вили Костенец е разположена в Национален парк „Рила”.

Биоразнообразие

Голямото биоразнообразие на общината се определя от факта, че повече от 50% от територията е заета от гори – широколистни и иглолистни, както и от включения в нея резерват „Ибър”. Дървесната и храстовата растителност са представени от сухоустойчиви видове – цер, космат дъб, келяв габър, бяла акация, обикновен глог, шипка. Във влажните места покрай реките се срещат влаголюбивите видове върба, топола, бряст и елша. Установени са над 400 вида висши растения (вкл. рилска иглика, английска роза, трансилванска камбанка) и над 50 вида птици. В североизточната част са регистрирани 11 редки и застрашени от изчезване растителни вида и 12 защитени животински вида.

Гъби

Гъбеното разнообразие в Костенец и региона е изключително голямо при влажна и дъждовна година. В ранна пролет се срещат челядинката, майските гъби и печурките в подножието на планината, по поляните и ливадите на града и селото. Понеже рилският склон е северен, основните гъби в гората – манатарките и пачият крак, се срещат по-късно, след значително затопляне на климата. При наличието на оптимални условия от топлина и влажност могат да се наберат много гъби над самите Вили Костенец – в посока Юрукова поляна, х. „Гургулица”, х. „Белмекен” и в целия регион, където има широколистни гори. Пачият крак е по-често срещан в буковите гори.

Лечебни растения

През юли край язовир „Белмекен” се срещат мащерка, риган, жълт кантарион, жълта и петниста тинтява (горчив корен), златовръх, черни и червени боровинки, малини, ягоди, бял бъз, шипки, трънки и глог. Над курорта Долна баня, над с. Сестримо и в посока язовир „Белмекен” една от най-разпространените билки е левурдата (див чесън). Растението се бере през пролетта, докато е още младо, и освен че се използва за храна, лекува много болести. Използват се стръковете и луковиците, а от листата на левурдата става вкусна салата. Цялото растение съдържа етерично масло, значително количество витамин C (особено в листата) и високоактивни фитонциди, които убиват бактериални и гъбични причинители на болести, превъзхождащи тези на чесъна и хряна. Древните римляни и египтяни наричали левурдата растение чудо. В региона тя е много тачена и ѝ е посветен специален празник, станал вече традиционен.

Културно-историческо наследство

Крепост „Стенос” при прохода Траянови врата. Разположена е на 15 км от Костенец, до магистрала „Тракия” в Средна гора. Наречена е на името на римския император Траян. Първите писмени сведения за крепостта са от III век. Археологическите разкопки рамкират точно периода на изграждането и съществуването ѝ – от 491 г. до 582 г. 

Ситуирана е върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха. От величественото някога съоръжение сега са останали само руини от автентичните зидове и кули. При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика, византийски бронзови монети, запазени хромели (ръчни мелници от два камъка) и долиуми (глинени съдове за съхранение на жито и брашно), латински надписи. Крепостта е символ на националноисторическото наследство в региона. По време на битката при едноименния проход (986 г.) византийският император Василий II претърпява най-голямото поражение в походите си за покоряване на България. През Средновековието наричали прохода Царски врата. В ход е амбициозен проект за възстановяването на този исторически обект с помощта на европейски средства. Към крепостта съществуват няколко екопътеки от връх Еледжик и от гр. Момин проход. За посетителите на историческия обект са изградени туристически информационен център, панорамна изгледна площадка и паркинг.

Голашката пещера. Намира се в местността Османско дере на 15 км от гр. Костенец. Дължината ѝ е 102 м, денивелацията – 8 м, площта – 0,5 дка. Поради голямата колония от прилепи е вписана в регистъра на защитените територии в България като природна забележителност. Обектът не е достъпен за туристически посещения!

Църква „Св. Архангел Михаил”. Намира се в село Костенец. Представлява трикорабна куполна базилика, построена през 1854 г. Обявена е за паметник на културата заради уникалните запазени стенописи и книги от XIX век. Храмовият празник е на 8 ноември.

Църква „Св. Панталеймон”. Сравнително нов храм, построен до главния път в гр. Момин проход. Впечатлява с красиви стенописи и изображения на рядко срещани светци. Около църквата има красива и добре поддържана цветна градина.

Църква „Св. Йоан Предтеча”. Най-старата църква в района, построена през 1855 г., се намира в махала Нова на живописното село Горна Василица. Притежава ценни икони от 1866 г. Църквата е основно ремонтирана. На храмовия празник местните жители и гости от общината се събират на тържествена литургия, водосвет и курбан, последвани от народно веселие с фолклорни танци и песни.

Църква „Св. вмчк Георги Победоносец”. Намира се в гр. Костенец. Осветена е през 1932 г., а на 6 май 2015 г. с тържествено богослужение и песнопения е отбелязан храмовият празник в обновената след основен ремонт сграда. Църквата е импозантна, с красива архитектура и дърворезба на олтара и владишкия трон. 

Параклис „Успение Богородично”. Намира се в местността Горна църква, на 2 км от Костенецкия (Костенския) водопад. На това място са разкрити очертания от стара християнска базилика от V в., в която според преданието турците изклали всички жители, укрили се в храма. През 1997 г. на същото място е построен новият параклис с костница на загиналите тук българи. На 15 август се провежда голям храмов празник. Има възможности за паркинг и места за хранене.

Параклис „Св. Петка” в гр. Костенец. Намира се в посока с. Пчелин.

Параклис „Св. Илия” близо до с. Подгорие. Построен е през 1924 г. В големия му двор с навеси и маси на храмовия празник се организира ежегоден събор.

Църква „Св. Мина”. Намира се в село Горна Василица, махала Пердова. Смята се, че водата в аязмото на храма е лековита.

Църква „Вси Светих” в с. Очуша. В е една от най-старите църкви в общината се пазят икони от 1859 г. Само на два километра е Очушкият манастир, основан през XIX век и възобновен през 1923 г. Манастирският двор е благоустроен за пикник сред природата.

Църква „Св. вмчк Георги” в с. Пчелин. Много красив, основно ремонтиран храм, с ювелирен дърворезбен олтар и владишки трон и двор с чешма и пейки за отдих.

Манастир „Възнесение Господне” („Св. Спас”). Намира се на 1 час път от гара Мирово (Ихтиманско), западно от връх Еледжик. Основан е през 1885 г., а в сегашния си вид е от 1908 г. За възобновител на манастира се смята пастирът Георги Зашев, който до смъртта си живее в манастирската къща и е погребан до храма съгласно волята му. Тя има 4 стаи, които служат за подслон на посетителите при лошо време. Обителта съхранява ценни икони, дарени от жители на околните села. Зад нея има малък параклис, чешма и място за отдих. До него води асфалтиран път. Манастирът и близкият връх Еледжик са отправна точка за много туристически маршрути.

Занаяти

Село Костенец е селище, известно с традициите и занаятите си още от дълбока древност. Наред с традиционните в миналото железарство, клинчарство и подковачество, в селището са се развили и все още съществуват абаджийство, кожарство, тъкачество и най-вече ножарство, с което местните майстори били прочути в Османската империя. Потомците на старите ножари са възродили традицията и днес този занаят е запазена марка на Костенец. Правят се около 40 вида ножове, като най-характерните са с дръжка от еленов рог. Традиционно за селото и района е и дървообработването. Продукцията на много от местните дъскорезници е предназначена за износ. Запазен до днес е и друг от старите занаяти – изписването на яйца за Великден. Практикуван от жените, той има своите тънкости и изисква голямо търпение, но крайният резултат е впечатляващ. 

В гр. Момин проход има занаятчийска работилница в НЧ „Гео Милев-1954” за практикуваните от столетия местни ръкоделия и занаяти – изработване на вълнени чорапи, терлици, колани и торби, плетене на дантели, плетене на фуркет (специална техника, при която се използва широка и голяма фиба), приготвяне на местни ястия. Правят се демонстрации на тъкане и плетене. Предлагат се ръчно изработени сувенири.

Колоритният местен фолклор и самобитната култура се интерпретират от самодейни групи и се представят на местните събори и християнските празници.

Транспорт

Автобусен транспорт

Автобусните линии са градски, междуселищни и междуградски. Маршрутните разписания на автобусите можете да видите на сайта 

www.kostenets-tourism.com/bg/index/transport.

Железопътен транспорт

Железопътната мрежа включва участък от жп линия София – Пловдив – Димитровград. На жп гара Костенец спират всички пътнически, бързи и експресни влакове. В гр. Момин проход има жп спирка само за пътнически влакове. Подробно разписание на влаковете можете да проследите на сайта 

http://razpisanie.bdz.bg/site/search.jsp.

ЖП гара

тел. 071423126, 0884405675

Таксиметров транспорт

В центъра на града до жп гарата се намира стоянката за таксита.

тел. 0897556648, 0897556648, 

0898662972, 0878189216

Настаняване, хранене

Хотели

Вила „Веска”

с. Пчелин, тел. 0889600764

e-mail: villavesska@gmail.com

http://pchelin.com/veska

Вила „Нирвана”

с. Пчелин, тел. 0889600764

e-mail: pchelin.nirvana@gmail.com

Гондовата къща

гр. Момин проход, ул. „Хр. Ботев” 67

тел. 0887252145, 0878882145

e-mail: gondovata@abv.bg

Семеен хотел-ресторант „Диани” 

гр. Костенец, ул. „Иван Вазов” 3

тел. 071423276, 0886896145, 0886738741

e-mail: diani.prodan@gmail.com

Туристическа спалня „Яворица”

гр. Момин проход 

тел. 0896647088, 071426031

e-mail: yavoritza@abv.bg, www.yavoritza.com

Хижа „Белмекен”

тел. 0899059005

Хижа „Гургулица” 

тел. 0899555370, 0899582113

Заведения за хранене

Ресторант-градина „Момин проход”

гр. Момин проход, ул. „Христо Ботев”

тел. 0878895539

Механа „Чановете”

гр. Костенец, ул. „Васил Левски” 35

тел. 0878610003, 0876556736

Ресторант „Шишарка”

КК „Вили Костенец”

0878102033, 0878102031

Развлечения и спорт

Лов

В региона на Костенец се ловува пернат, едър и дребен дивеч. Ловуването е разрешено само за членовете на ловно сдружение. За целта е необходимо да се свържете с „Ловно-рибарско дружество „Сокол”, намиращо се в гр. Костенец, ул. „Василишка” 11, тел. 071472257.

През активния ловен сезон на едър дивеч туристите трябва да са особено внимателни, когато преминават през територията, която не принадлежи на НП „Рила”. Срещата с ловците е почти сигурна през почивните дни.

Риболов

В района има множество микроязовири, повечето от които са безстопанствени. По река Марица, около 3 – 4 км над и под Костенец, се срещат мрени, кефали, кротушки, пелешанки и разни епизодични риби. На добър улов може да се разчита рано напролет. Пъстърва се среща по горното поречие на р. Рибница, в Стара река, Чавча и Крайна, но тя е забранена за риболов. През летните месеци в р. Черномех не може да се лови риба, тъй като в този сезон реката пресъхва.

В лицензираните риболовни стопанства се срещат основно плевелни риби, костури и щуки. Интерес представляват двата платени водоема – яз. „Левица” и Костенският язовир. В тях се срещат трофейни шарани и се организират състезания. Шаран се среща и в язовира близо до гр. Костенец, който е зарибен с над 1,2 т шаран и амур и е предназначен само за спортен риболов. За целта е необходимо участниците да са членове на сдружението „Суки Карп”. Повече информация можете да откриете на сайта на сдружението – www.sukicarp.com.

Привлекателен риболовен обект е яз. „Белмекен”. От няколко години традиционните лешанка и пъстърва се срещат епизодично заради грешка на отговорната институция, зарибила водоема с костур.

Конна езда

с. Костенец, тел. 0895134423, 0877240907

Здравеопазване

„Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД – филиал Момин проход

гр. Момин проход, ул. „Христо Ботев” 6 

тел. 071426197, 071426285, факс 071426654

e-mail: mominprohod@rehabilitation.bg

www.rehabilitation.bg/bg-filiali-mominprohod.php