Кирково

46. Куполна гробница Пунар кая (Скалния кладенец) край с. Старейшино. От нея извира вода, която се събира в два малки басейна – кръгъл и правоъгълен, изсечени на пода и съединени с улей. Водата се извежда извън гробница та. Местното население свързва гробницата и бликащата от нея вода с поверие за чудодейни лечебни свойства. Обектът се посещава масово на 6 май – Гергьовден (Хъдърлез).

47. Вековен зимен дъб (Quercus petraea sesiliflora) в землището на с. Медевци. Дъбът е край пътя за с. Бенковски, непосредствено след разклона за с. Дрянова глава (веднага след моста) и преди разклона за с. Медевци. Дървото се вижда вдясно от пътя (на около 60 м от него). Има внушителни размери и съхранена корона, обиколката на стъблото е 6.50 м, възрастта му е около 480 години. Означено е с табела, но не е оградено.

48. Вековен зимен дъб (Quercus petraea sesiliflora) в с. Бенковски. Намира се в двора на джамията на селото. Дърветата са били две, но едното е изсъхнало. Възрастта на оцелялото дърво е 200 години. Обиколката на ствола му е 4.0 м. Обявено е за защитен обект.

49. Вековен източен чинар в с. Фотиново. Намира се непосредствено до джамията на селото. Впечатлява със своите размери – обиколката на ствола му е 6.20 м. Короната е цяла, добре запазена. Дървото е на възраст око ло 400 години и е обявено за защитен обект. Заградено е с метална ограда.

88. Връх Вейката. Това е най-южната точка на България. Издига се в рида Гюмюрджински Снежник. Висок е 1463 метра. От върха при ясно време се вижда голяма част от съседна Гърция, Бяло море, Портолагос и др. До него има няколко подхода. Единият е през с. Чакаларово. В края на селото, до моста, има черен път, по който за около час и половина се стига до бившата гранична застава. От там се върви по пътека покрай граничната бразда и след около 2 часа се стига до върха.