Хасково

60. Тракийска гробница. Намира се на 2 км източно от с. Войводово и е датирана от III в. пр.Хр. Откритият в нея зидан гроб се счита за ценен паметник на тракийската гробнична архитектура.

89. Монумент “Пресвета Богородица” в Хасково. Най-високата в света статуя на Света Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България. Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер-бетон и тежи 120 тона. Общата височина на монумента е 32,8 м, а притегателното му излъчване се допълва от изградения вътре в основата му параклис “Рождество Богородично”. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град. Идеята за построяването на монумента “Света Богородица” е на кмета на Хасково Георги Иванов и се осъществява с дарения от цялата хасковска общественост. Символът не е избран случайно. Божията майка винаги се е счита ла за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитало
ка то един от най-големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.

90. Църквата “Успение на Пресвета Богородица” в с. Узунджово. Това е най-голямата селска църква в България. Тя по удивителен начин съчетава в себе си елементи от християнството и исляма. Построена като християнски храм, през 1593 г. е била унищожена от Османската империя. На нейно място е издигната джамия – част от огромен, приличащ според летописците на крепост керван сарай, чийто централен вход е запазен и до днес. В началото на XX в. Турция връща имота на България и тогава започва преустройството на джамията в църква. През 2007 г. храмът е възстановен основно от Община Хасково. При реставрацията са открити два древни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани. Обновени са всички икони и стенописи. Тревненският майстор Уста Дарин Божков резбова нов иконостас, който с размерите си се нарежда сред трите най-внушителни в страната. На прозорците са поставени впечатляващи витражи, изобразяващи сцени от живота на Божията майка. Църквата “Успение на Пресвета Богородица” в с. Узунджово е национален паметник на културата.

91. Гробницата край Александрово. Гробницата датира от IV в. пр.Хр. и е един от най-ярките паметници на тракийската култура. Открита е през 2000 г. от прочутия археолог Георги Китов (1943 – 2008 г.). Внушителните й размери я нареждат сред най-монументалните гробници по българските земи. Изключително добре запазените стенописи обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло. През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. За построяването му народът на Япония дари близо 3 милиона долара. Огромният комплекс бе открит лично от японския принц Акишино и президента на България Георги Първанов. Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр.Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света. От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България.