Златоград

50. Етнографски ареален комплекс – Златоград. Той е първият в България частен етнографски ареален комплекс. Многобройните му обекти разкриват природно-географските особености и богатата история на Златоград и селищата от общината. Представлява музей на открито с историко-етнографска музейна експозиция, архитектурни паметници, действащи занаятчийски работилници, заведения за отдих, къщи за настаняване във възрожденски стил, съобразени с изискванията на съвременния туризъм.

51. Музей на съобщенията. Музеят е създаден през 1987 г. Експозицията му е разположена на 200 кв. м в реставрирана къща в Златоград. Съдържа богат снимков материал и документи за историята и поминъка на града от създаването на първата българска поща. Има над 300 музейни единици – марки, стари телефонни и телеграфни апарати, фотоси, морзови апарати, кантари, ръчни пощенски теглилки.

52. Църква “Успение на Пресвета Богородица” (1834). Една от най-старите родопски църкви се намира в центъра на Златоград. Представлява ниска, широка и дълга базилика, близо половин метър вкопана в земята. Градежът й е от каменна зидария, подът също е каменен, а таваните са дъсчени. Част от иконите са изцяло нови, а всички други са възрожденски, рисувани най-вероятно през XIX век. Към нея в двора е изградена и малка сграда – за свещоливница и килийно училище (сега музейна сбирка).

53. Паметник на Дельо войвода. Издигнат е в Златоград, за който се смята, че е родното място на хайдутина. Първият му паметник в града е от 1943 г., а следващият – по-голям и величествен, е от 1981 г. Построен е на мястото, където според легендата войводата е смъртно прострелян със сребърен куршум. Четата му се е подвизавала в Централните Родопи като защитник на насилствено ислямизираните родопски българи. Подвизите на Дельо войвода са увековечени в много народни песни, предания и легенди. Прочутата песен ”Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска е изпратена с американските космически станции ”Вояджър 2” и ”Вояджър 1” като музикално послание от Земята към Космоса.

54. Тракийски гробници и светилища до с. Бенковски. Представляват скални масиви (ХII в. пр.Хр. – VI в. сл.Хр.) с издълбани в скалите жертвеници с бъбрековидна форма. Други трапецовидни ниши са изсечени отвесно в скалите. Все още се спори за тяхното предназначение – дали са погребални ниши, в които са били поставяни урни с пепелта на починалите, или олтари на бога Слънце.

55. Скална гъба. Намира се непосредствено край пътя за гр. Златоград, между селата Дедец и Добромирци, на около 1 км от с. Бенковски. Вижда се добре от дясната страна на пътя. Разположена е сред внушителен скален комплекс. Представлява огромен камък, който се крепи на “ствол”. Тя е изваяна в риолитови вулкански туфи, впоследствие е подложена на въздействието на вода, слънце, вятър и е получила сегашната си форма. Височината й е 2 м, а гуглата е с диаметър 3 м. Обявена е за природна забележителност, като защитената площ е 0.2 дка.

56. Турчин мост. Намира се на 3 километра западно от гр. Неделино. Той е римски мост, а името му е свързано със страшна легенда за турски паша, който карал жителите да минават по моста и да приемат исляма. От другата страна ги очаквала купчина фесове и чалми. Несклонилите били жестоко посичани.

57. Средновековна крепост и манастир. На 3 – 4 км южно от гр. Неделино, на връх Св. Неделя, са запазени руини от старинна крепост и манастир “Света Неделя”. Подравненото било на върха е обрасло с многовековна дъбова гора, която крие манастирската сграда и другите помощни постройки, опасани от крепостна каменна стена, останки от стълбища, пътеки идру ги.

58. Алада. Един от най-високите върхове в Източните Родопи – 1240 м. Намира се на границата между Ардино, Джебел и Неделино. От Джебел до Алада има 2 км асфалтиран и 2 км черен път. В околността има водни извори, от които блика студена вода от дълбините на Алада.