Якоруда

Физикогеографско описание

Община Якоруда е разположена в североизточната част на Благоевградска област на площ 339,3 кв.км, която обхваща части от Рила и Западните Родопи, както и тясната долина в горното течение на р. Места. Релефът ѝ е планински и полупланински. Климатът е умереноконтинентален, със слабо изразено средиземноморско влияние, проникващо по долината на р. Места.

Водните ресурси на общината се формират от реките Черна и Бела Места, както и от още няколко малки реки. На територията ѝ са разположени пет високопланински естествени езера – Грънчар, Сухо езеро, Рибно (на което е изградена ВЕЦ „Якоруда”), Мъртво и Синьо езеро и част от язовир „Белмекен”. В землището на гр. Якоруда, в местността Баните, има находище на термални води.

Общината се състои от осем населени места – общинския център гр. Якоруда и седем родопски села – Аврамово, Бел камен, Бунцево, Конарско, Смолево, Черна Места и Юруково. На територията ѝ се намира парков участък „Якоруда”, който е част от Национален парк „Рила”. Един от входовете на парка, разположен в местността Нехтеница, е изходен пункт към Якорудските, Грънчарските и Ропалишките езера във високопланинския пояс. Районът включва верига от многобройните върхове, ледникови езера и циркуси, просторни пасища и красиви вечнозелени гори. Природните дадености са потенциал за развитие на екологичен, селски и културен туризъм.

На 14 км от град Якоруда, точно до границата на НП „Рила”, се намира курортът Трещеник. Заради благоприятния климат, добрите условия и хубавата природа той е много подходящ за отдих по всяко време на годината и е едно от малкото курортни места в страната ни, които не са презастроени. 

Културно-историческо наследство

Якоруда е забележително старинно селище. Отломките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище още при траките. През землището преминава римски пътен лъч, съединявал Филипополис и долината на река Марица с един от главните пътища на Римската империя – Виа Егнатия. За това свидетелстват останките на две крепости – „Калята” под града и „Градището” край Черна Места.

Туристически интерес представляват археологическите находки от антично, късноантично и средновековно селище на 8 км североизточно от Якоруда, останките от средновековна църква (V – VI век) на около 3 км от града и от праисторическо селище (II – I хилядолетие пр.Хр.) край с. Юруково. Два от тези археологически обекта са включени в реставрационната програма в рамките на европейски проект. В центъра на Якоруда има два архитектурни ансамбъла от епохата на Възраждането.

Все още „живи” и с възможност за развитие са традиционни за региона занаяти – домашното тъкачество със своята самобитна цветова палитра и мотиви, плетачеството и изработването на гоблени.

Културните дейности в общината се организират от трите читалище – в гр. Якоруда и в селата Конарско и Юруково.

Транспорт

Железопътен транспорт 

Железопътният транспорт е представен от теснолинейния път Септември – Добринище.

Автотранспорт

За Якоруда има ежедневни автобусни линии от София, Благоевград, Велинград, Разлог, Гоце Делчев и Пазарджик.

Настаняване, хранене

Семеен хотел „Хелиер”

Намира се на 2 км от град Якоруда.

тел. 0889203985

e-mail: mail@helierhotel.com

www.helierhotel.com

Туристически комплекс „Трещеник”

(хотел, ресторант, кафе-ар, детска площадка, ски писта и два ски влека в близост)

тел. 0887523242, 0886799600

www.treshtenik.com

Хижа „Грънчар” 

гр. Якоруда

тел. 0885852337, 0882966370, 0889152225, 0896688522 – ТД

www.granchar.net

Вили „Сали” 

ТК „Трещеник”

тел. 0887279584, 0886761434

http://vilasali.com

Къща за гости „Вероника”

гр. Якоруда, тел. 0887018704

Здравеопазване

Градът се обслужва от болницата в Разлог.

МБАЛ – Разлог

ул. „Св. Кирил и Методий” 2

тел. 074789282

http://mbalrazlog.com

Филиал за спешна медицинска помощ

гр. Якоруда, ул. „Петко Р. Славейков” 9 

тел. 0897000126

Аптеки

• Марешки

гр. Якоруда, ул. „Васил Левски” 4

тел. 0876878457

• Виолета Еврова – Фарма

гр. Якоруда, ул. „Петко Р. Славейков” 17

тел. 0885164996

• Санита

гр. Якоруда, ул. „Цар Борис III” 116

тел. 0889400072

Туристически маршрути

Якоруда – Честненско усое (Якорудски водопад)

Стига се с кола до пътя за курорта Трещеник. Пътеката започва непосредствено зад голяма дървена беседка. По нея се стига до първия от по-малките водопади на реката. Оттам се продължава по коритото ѝ без пътека. Минава се покрай няколко малки водопада, високи 5 – 10 метра, и се стига до големия 15-метров водопад Честненско усое. Той е обявен за природна забележителност и защитен обект.

Трещеник – Нехтеница (1 час)

Пътеките по този маршрут са маркирани, а натоварването е умерено. Придвижването става по планински пътеки, които са приятни и удобни.

Хижа „Грънчар” – х. „Трещеник” (4 ч и 30 мин)

Този път е подходящ за слизане от х. „Грънчар”, ако бързаме повече и искаме да слезем от планината по-скоро. Но при много лошо време има няколко места, където бихме могли да се изгубим. Тръгваме от хижата покрай бунгалата в източна посока и минаваме покрай няколко клекови гнезда. Страничният склон става по-стръмен и в снагата му се очертава почти водоравното трасе на пътя, което следваме непрекъснато, газейки. Клекът наоколо е доста гъст и между него добре се вижда просеката на пътя. За кратко се сменя с гора. Заобикаляйки страничен рид на вр. Суха вапа, сменяме източната посока с почти южна. Страничният склон става по-стръмен, открива се гледка към Родопите и към най-източните рилски върхове – Ибър, Каменити връх, Славов връх. След около 2 часа стръмнината на страничния склон започва да става все по-слаба и е все по-трудно да се намери къде точно под снега е пътят, особено при мъгла. Минава се покрай плоското връхче Нехтеница с кошари по него, което ни остава отляво. Там се събира слабо личащото трасе на друг път, идващ от долината на р. Ропалица. Правим плавен завой надясно (на запад), подсичайки широк рид – продължение на вр. Суха вапа, и след няколко завоя се вижда горският дом в м. Нехтеница. Горе над него се виждат скалните стени, ограждащи циркуса на Якорудските езера.

От хижата дотук трасето на пътя личи добре и е трудно човек да се изгуби. Преминава се по мост над Голямата Баненска река и веднага след това до голяма табела с описание на НП „Рила” има разклон. Оттам се поема по левия път, който скоро се вкопава в стръмния страничен склон, навлизайки в гората. Мястото е опасно, тъй като поради липсата на добра маркировка туристите могат да се изгубят. 

Пътят се вие над коритото на реката и стига до табели, сочещи пряка пътека наляво с лентова маркировка по дърветата, право надолу по склона. Поема се по нея и след няколко завоя се достигат сградите на ГД „Трещеник” и радиорелейната станция. Пътеката продължава надолу между тях и ни извежда до още няколко сгради, сред които и хижа „Трещеник”.

Хижа „Грънчар” – седловина Джанка – 

   вр. Горни Куки – х. „Семково” (6 часа)

Хижа „Грънчар” се намира на брега на Грънчарското езеро, от северната му страна. От нея се тръгва на север и след около 30-ина метра ход по обрасло с клек било се стига до малко склоново стъпалце. Оттам се поема на север и като се стигне до два кола, се завива на запад и се върви до разклона, на който се и намира седловината Джанка. От седловината се разделяме с продължаващите надясно (на север) колове за Мусала и поемаме наляво (на юг). Коловете подсичат, качвайки се, билото от изток между избуял клек. За да избегнем клека, можем да вървим по самото било, пазейки се от огромните козирки, надвиснали над Грънчарския циркус. След едва забележимо слизане следва кратко изкачване, което ни извежда до обширно, слабо наклонено на запад заравнение. От него на изток се отделя ридът, завършващ с вр. Суха вапа – напълно достъпен. А коловете водоравно, дори с леко слизане, завиват постепенно на запад и ни извеждат в източното подножие на вр. Ковач. Изкачваме върха по реброто, спускащо се на изток – стръмно е, но не е опасно, ако не се отклоняваме наляво, където склонът е лавиноопасен. Щом излезем на горния край на реброто, се озоваваме на площадка, където отново виждаме коловете и завиваме на юг. Самият връх Ковач (2634 м) се подсича, но при желание лесно може да се изкачи. Коловете отначало почти водоравно го подсичат в южна посока, а след това с увеличаващ се, но неголям наклон слизат на седловината между вр. Ковач и вр. Стражник. При хубаво време, за да избегнем разтеглената дъга, която те описват, може още от Ковач да слезем право по нестръмния склон на югозапад (надясно) и от обширното заравнение между двата върха да започнем да се качваме направо по полегатия склон на следващия Лопатишки връх. Връх Стражник (2469 м) остава вляво. Оттук нататък коловете често се затрупват изцяло от снега. Следва полегато умерено качване, което ни извежда близо до връхната точка на Лопатишки връх. Слизаме по полегатия му западен склон и след кратко заравнение прескачаме слабо изразено малко ридче, идващо от Средния връх, разположен южно от нас. Между него и следващия връх Чемерна е седловината Горни куки – там наляво (на юг) се отделят коловете за х. „Семково”. Отначало се минава почти водоравно, а след това покрай левия бряг на Станкова река пътят се спуска относително по-стръмно по недълбоко врязаната долина между Средния връх и вр. Чемерна. Коловете няколко пъти пресичат реката, правейки леки завои между подаващите се тук-там скали. Накрая окончателно минаваме на десния ѝ бряг. Постепенно завиваме вдясно и започваме да слизаме по диагонал по рид, спускащ се южно от вр. Чемерна и вр. Вапа. Долу под нас се виждат части от курорта Семково със ски пистата на вр. Тумбата. 

Малко преди да се стигне гората, коловете правят рязък завой надясно (на запад) към долчинка с рекичка (приток на Станкова река) и там маркировката се губи при влизането в гората. Трябва да не се подлъгваме да пресичаме рекичката, а покрай левия ѝ бряг да продължим да слизаме до изоставена постройка, откъдето пътеката отново се показва и с много завои в почти западна посока извежда до х. „Семково”.