Крумовград

27. Средновековна църква с част от крепостна стена в Крумовград. Градена е от дялани и ломени камъни, споени с бял хоросан. Запазена е част от зида (около 50 – 70 см) с все по-трудно забелязващи се стенописи. В района на църквата има останки от крепостна стена с дължина около 20 м и дебелина – 2.20 м. Самата крепост е имала квадратна форма с дължина на едната страна 150 м и кръгли кули в ъглите.

28. Долмени край с. Черничево. В с. Черничево има некропол от седем долмена (гробници от каменния век от два побити камъка и трети поставен върху тях), който е паметник от национално значение. Той се намира на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Три от долмените са много добре запазени. Входовете са от юг и представляват неголям страничен отвор в късата страна. Липсва могилен насип.

29. Гробница при с. Рогач. Намира се в непосредствена близост да автобусната спирка за селото по пътя Крумовград – Аврен. Изсечена е във вулканичните скали на десния бряг на река Крумовица и е сравнително добре запазена. Има трапецовидно сечение, с тесен вход на една от късите страни и горен отвор. Входът е обърнат към реката, пред него има слабо загатнато преддверие, засечено асиметрично на централна та ос.

30. Скални гробници. Намират се на 4 км югозападно от с. Поточница, малко преди вливането на река Крумовица в река Арда. Там има удължен рид от бели скали. На билото на рида са изсечени две скални гробници. По-запазената има трапецовидно напречно сечение и отвор отгоре. Край втора та гробница са издълбани 39 ниши, подредени в пет реда. В нивите под светилището има много следи от тракийско селище.

31. Скални ниши. Намират се до с. Красино. Местните хора ги наричат Ятак кая и Гузгун кая.

32. Водопадите в община Крумовград. Интересният геоложки строеж в част от общината създава добра предпоставка за формиране на естествени високи отвесни прагове по течението на някои от големите дерета. В Душан дере има три водопада, обявени за защитени обекти. Те са в землищата на селата Падало, Красино и Джанка и са с височина на пада около 20 метра.

33. Дяволския мост (Шейтана). В близост до язовирната стена река Арда е образувала дълбок каньонообразен пролом, наричан от местните хора Шейтан (Дявол), дълъг около километър. В най-тесните места скалните брегове са почти отвесни, с височина от 5 до 10 м. Ширината на реката е от 1 до 6 м, а дълбочината й достига 20 м. Проломът впечатлява със своите размери, а ландшафтът е уникален.

59. Резерват “Вълчи дол”. Това е една от най-дивите и запазени части на Източните Родопи. В резервата растат 14 вида редки растения, които са включени в Червена та книга на България. На здрава андезитова скала се намира колония на рядката и застрашена от изчезване птица – белоглав лешояд. Обособена е специална площадка за подхранване на лешоядите и е направена постройка за тяхното наблюдение. Във “Вълчи дол” има изключително разнообразие на грабливи птици. Установени са общо 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга на България. Влечугите и земноводните са 21 вида. От едрите бозайници се срещат вълк, дива свиня, сърна и елен лопатар. В резервата е забранена всяка човешка дейност, достъпът е ограничен и придвижването става само по определени пътеки, като всяко посещение задължително се съгласува предварително с РИОСВ – Хасково.