Струмяни

Физикогеографско описание

Територията на община Струмяни – 362 кв.км, покрива източните склонове на Малeшевска планина, долината на река Струма и малка част от западните склонове на Пирин. Най-високият връх на територията ѝ е Шаралия – 2171 метра.

Селищната мрежа на общината се състои от 21 населени места. Административният център село Струмяни се намира на 33 км от границата ни с Гърция и на 35 км от границата с Македония. През територията на общината преминава главен път E79, който е част от трансевропейската транспортна мрежа – коридор ІV, свързващ Германия с Турция. Важна част от националната пътна инфраструктура е и международната железопътна линия София – Кулата – Атина. Трасе от 8,1 км на новоизградената автомагистрала „Струма” преминава на територията на общината. В процес е изграждането на ГКПП Клепало, който ще позволява преминаване на границата със Северна Македония и връзка с община Берово, съкращавайки значително разстоянието на ползваните в момента маршрути към тези части.

Релефът в по-голямата си част е планински, като в Северен Пирин придобива алпийски характер. Малка част от земите са по долината на река Струма. Забележителни форми на релефа са множеството причудливи скални феномени – Черната скала, Тасевата скала, Медена скала, Мирова скала, Кутлева скала, Щавенска скала, Куклицата, Костенурката, скалният ансамбъл в местността Занданите и др., формиращи цял комплекс във и около село Илинденци. Характерна особеност на пиринската част е наличието на 18 пещери в района на Илинденци. Множеството пещери, рибното богатство на река Струма, разнообразието на растителни и животински видове и ценни защитени територии са отлична основа за туризъм – спелеоложки експедиции, алпинизъм, делта- и парапланеризъм, спортен риболов, излети и пикници сред природата, събиране на диворастящи плодове и др.

Като цяло климатът е типичен преходносредиземноморски. Определя се от средиземноморското влияние по долината на р. Струма и от континенталното влияние на север. 

През средата на общината, от север на юг през Санданско-Петричката котловина, преминават около 15 км от течението на река Струма, която получава 6 по-големи притока и множество по-малки. На територията са изградени десет изкуствени водоема с различен обем, от които седем са зарибени. Водоемите и част от реките се използват за напояване.

Биоразнообразие

Територията на община Струмяни се отличава с разнообразна флора, която е с подчертано присъствие на средиземноморски видове. Естествената дървесна растителност е представена основно от дъб и габър. От 450 до 700 м н.в. се срещат дървовидна хвойна, зимен дъб, воден габър, бреза, акация. Над 700 м н.в. започва зоната на бука, зимния дъб, трепетликата, планинския явор и други дървесни видове. Вертикалното зониране на растителността се дължи на голямата денивелация на релефа. Поради тази причина естествените иглолистни насаждения започват над 1000 м н.в., а смърчово-муровите се срещат в най-високите планински части до 1850 м н.в., над които е зоната на клека и пасищата. В района на Струмяни се срещат редки реликтни и ендемични видове – източен чинар, пърнар, белардова елина, льомодерум, синя боровинка, тревиста върба, омайниче, венерин (богородичен) косъм, пиринска гъщарка, пиринска мащерка, пирински мак, пиринска метличина и др.

Разнообразието на растителния свят се допълва от тревната флора: бозунак, детелина, щир, троскот, див фий, теменужки, планински божур, иглика, бял и червен кантарион, лайка, лудо биле, ягоди, боровинки, шипка, малина, къпина, дрян и др. Високо в Пирин се срещат редките видове алпийска роза и алпийска перуника.

От представителите на фауната най-често срещани са заек, катерица, вълк, дива свиня, лисица, сърна, пор, златка, белка. В Малешевската част, макар и все по-рядко, може да се види дива котка, а в границите на НП „Пирин” е най-голямата популация на дива коза. От птиците най-разпространени са врабецът, гугутката, гълъбът, соколът, лястовицата, славеят, синигерът, щиглецът, орелът, соколът, лешоядът, дроздът, яребицата, кекликът, фазанът. Срещат се също късопръст ястреб, белоопашат мишелов, горска ушата сова. Сезонно при прелет от Егейско море по течението на Струма могат да се видят пеликани, чапли, щъркели, лебеди, зеленоглави патици, фазани и др. Влечугите са представени от леопардов смок, змия червейница, кощерица, турска боа, които са включени в Червената книга на България. 12 вида прилепи, някои от които изключително редки за страната, обитават пещерите в района.

Ихтиофауната в Струма е изключително богата. Речните води изобилстват с черна мряна, скобар, костур, струмски гулеш, шаран, речен кефал, сом, раци и др.

Защитени територии

В границите на община Струмяни попадат западните части на НП „Пирин” с площ 184,4 ха. Характерна особеност на пиринската част са множеството пещери в района на с. Илинденци. Срещат се редки растения и балкански ендемити – пиринска теменуга, еделвайс, обикновен тис, пърнар и др.

Резерват „Соколата”, на 6 км от село Игралище, е естествено находище на високостеблена гора от благун, която в основната си част е буйна, първична и почти недокосвана от човешка дейност. Площта му е 219,59 ха. Срещат се единично бук и зимен дъб. Обитаващи животински видове са дива свиня, сърна, лисица, вълк, шипоопашата и шипобедрена костенурка, соколи, ястреби и др.

Сред защитените обекти в общината са четири вековни дървета – три дъба в местността Дабето край с. Вракуповица в Малешевска планина на възраст над 300 години и вековен чинар на площада в с. Илинденци на възраст над 530 години.

В подножието на връх Шаралия в Пирин, над село Илинденци, се намира Шаралийската пещера, открита при експлоатация на минна галерия. Обявена е за природна забележителност заради обитаващите я редки видове прилепи и безгръбначни. Богата е на различни видове синтрови образувания. Има няколко зали с височина до 30 м.

Местност Чукаро край с. Игралище – бивша буферна зона на резерват „Соколата”, с площ 211 ха.

Културно-историческо наследство

Струмяни възниква като селище след освобождението през 1912 г. Първите заселници вдигат своите къщи в близост до Беличкия хан, който се намирал на стар турски път до река Струма. Първото име на селището е Долна Белица. Наречено е така, за да се различава от населеното вече с християни село Белица. До 1931 г. е със статут на населена местност към Белица. През 1934 г. е признато за гарово селище и е именувано Гара Огражден, по името на планината. През 1970 г. се обединява със съседното село Микрево и приема името Струмяни, чиито корени се откриват в живялото някога из този край славянско племе струмци. Съвместното съществуване на двете села продължава до 1991 година. Днес селото е административен център на едноименна община, която обхваща 21 населени места, заобиколени от прекрасна природа.

Забележителности

Раннонеолитно селище в местността Масовец край с. Илинденци. То е най-древното селище в региона. Основано е от първите земеделци, заселили се в тази част на долината на Струма през първата половина на VI хил. пр.Хр. Досега е разкрита част от уникално отбранително съоръжение, състоящо се от ров, дълбок почти 2 м, с каменна стена по средата, укрепена допълнително със земна облицовка. В заграденото пространство са намерени следи от няколко постройки, включително и една опожарена къща със запазен вътрешен инвентар, инструменти от камък, кост и глина, многобройни сечива от кремък и разнообразни накити.

Раннохристиянска базилика в местността Долно Градище край с. Микрево. Изграждането на комплекса е било осъществено на три строителни етапа, които обхващат периода от IV до VI в. Определена е като епископска заради големите размери и представителния ѝ вид. Представлява каменна трикорабна базилика с апсида, нартекс и баптистерий. До баптистерия е открита уникална писцина с формата на кръст, вписан в кръг (басейн за вода за извършване на кръщения). Стените са покрити с разноцветни фрески, изпълнени върху суха мазилка (техника al secco). Пред владишкия трон е намерена част от хризма (монограма на Исус Христос). Разкрити са изцяло атриумът и няколко помещения. След намирането на керамични фрагменти под постройката е установено, че базиликата е била построена на място, обитавано още през желязната епоха (I хил. пр. Хр.). Част от намерените пъстроцветни мозайки се съхраняват в Археологическия музей в гр. Сандански.

Черната скала. Местността представлява издължено скалисто плато, надвесено над село Илинденци. То завършва с леко наклонена скална площадка, по която са изсечени няколко жертвеника. През Късната античност в местността била построена малка крепост, останки от която се виждат в северната част на платото. Керамичният материал в тях е от III – IV в. Непосредствено под крепостта се наблюдава изсечена в скалата гробница. Отворът ѝ е кръгъл, притежава къс дромос и елипсовидна камера. Находките дават основание да се смята, че става дума за древно тракийско мегалитно светилище, посветено вероятно на Великата майка на боговете Кибела.

Скален ансамбъл в местността Занданите. Наситеността с битова и строителна керамика на това място дава основание да се мисли, че става дума за тракийско мегалитно светилище, просъществувало тук от първото хилядолетие пр.Хр. до IV век. Тук се намира извор с лековита вода, която пророчицата Ванга препоръчвала на хора с болни очи – да се мият с нея и да я пият, за да оздравеят. Днес край извора е оформен параклис на Св. Дух.

Палатски връх. Разположен е в Малешевска планина, югозападно от с. Палат, и се откроява ярко в околността с конусовидната си форма. На самия връх има скална площадка, по чиито ръбове личат останки от изсечени жертвеници, вече изветрени. В една скала на възвишението е забит масивен железен кръст, а до него е изграден миниатюрен параклис, посветен на свети Спас. По традиция на върха се прави курбан всяка година на Спасовден. 

Антична крепост „Врътен чукар”. Намира се на едноименното възвишение, на около километър село Микрево. От куполообразното възвишение има прекрасна видимост към поречието и долината на река Струма. Укреплението е малко, простира се на площ 0,53 дка. В подножието на хълма е изградена отбранителна позиция, вероятно в периода 1912 – 1918 г. По северния и западния склон има фрагменти от глинени съдове, строителна керамика и камъни от по-съвременни укрепления. Намерени са монети от император Константин. Укреплението е обезличено заради близостта му до пътя, отбранителната площадка и не на последно място – вследствие на безпощадна иманярска дейност.

Храмове – паметници на културата. По-голямата част от църквите в община Струмяни се намират в пределите на Малешевска планина. Архитектурният им стил е характерен за османския период – полувкопани в земята, с непретенциозен външен вид. Останалите църкви в селищата са строени в по-ново време и имат по-скоро художествена, отколкото историческа стойност. Някои от храмовете са обявени за паметници на културата:

• Храм „Успение Богородично” в село Игралище (1882). Строежът е завършен през 1882 г., а освещаването е през 1910 г. Храмът е граден с дарения от местни хора. Камъните за строежа са вадени от околните дерета с волски впрягове. Камбаната е отлята през 1884 г. от самоковски майстори. В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна псевдобазилика. Притежава 30 ценни икони – дело на представители от фамилията Молерови, и няколко икони от светогорските манастири. Ценност представляват декоративната живопис по дъсчените тавани и колоните, амвонът, живописната украса на иконостаса, дърворезбата на венчилката и царските двери, църковните мебели, двата ковани свещника.
• Храм „Св. Успение Богородично” в село Кърпелево (1835). Църквата е трикорабна псевдобазилика с голяма галерия от север. Повече от 4 м е вкопана в земята в западната си част. Иконостасът е рисуван, частично доукрасен с резба по венчилката и царските двери. Иконите са към 30 и са дело на зограф от Мелнишката школа. Има женско отделение. Трите дървени тавана са апликирани с розети слънца. С декоративна резба са украсени също архиерейският трон, амвонът и целувателният иконостас.
• Храм „Св. вмчк Димитър” в село Цапарево. Построен е в центъра на селото през 1847 г. Според стари предания тук е имало църква отпреди пет века. В днешния си вид е от 2003 г. Представлява полувкопана в земята трикорабна псевдобазилика с размери 14/12 метра. Сред ценностите ѝ са трите дъсчени апликирани цветни тавана, трите слънца на северния кораб, иконата „Христос Вседържател” в централния кораб, шестте ковани свещника и сребърният потир с релефна украса. Интересни са иконите от иконостаса (35), повечето рисувани през 1894 г., а шест – още през XVII век. Камбанарията е отделна сграда. В двора растат вековни черници. В тази църква е осветено знамето на Горемското въстание от 1902 г.
• Храм „Св. Димитър” край село Палат (1857). Представлява каменна трикорабна псевдобазилика с размери 20/30 метра. Опожарявана е два пъти – по време на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г. и през 1913 г. от гръцки войници. Възстановена е през 1919 г. Църквата има голям трем, който можел да събира до 500 души, а в двора е намерило място старото училище. Камбанарията, висока над 10 метра, е изградена през 1860 г. отделно от църквата. Камбаната тежи повече от 100 кг и е отлята в Самоков от бакър, събран от местното население. Върху западната фасада на храма е изписан разгънат вариант на Страшния съд. Стенописите, иконостасът, потирът и дискосът, изработени от сребро, както и иконите от XVІІІ и XIX век имат голяма художествена стойност.
• Храм „Св. Димитър” в село Гореме (1860). Построен е на мястото на по-стар параклис. Представлява голяма трикорабна базилика с интересен интериор. Има ценни касетъчни тавани с две слънца, рисуван и частично резбован иконостас. Иконографията и стилът на царските и апостолските икони са изключително оригинални. Авторът им е неизвестен.
• Храм „Св. Атанасий” в село Горна Рибница. Строителството започва през 1846 г., но е осветен най-вероятно през 1860 г. Голяма заслуга за изграждането на църквата имат рибнишките първенци. Тя е вкопана в земята трикорабна едноапсидна псевдобазилика. На северозападната страна е пристроено килийно училище. В интериора таваните са дървени и апликирани. Корабите са отделени с колони с декоративна живопис. Иконостасът е рисуван с растителни мотиви, има и примитивна плоска дърворезба върху венчилката и царските двери. Дело на същия автор са проскинитарият, владишкият трон и балдахинът над престолния камък. Стенописите и иконите са от XIX век и са дело на майстори от Мелнишката школа и дебърски зографи.
• Храм „Рождество Богородично” в село Велющец. Построен е през 1858 г. Църквата е трикорабна псевдобазилика. Опожарена е от турците, възстановена е и през 1940 е основно ремонтирана. Богато декорираният интериор е издържан в местната късновъзрожденска традиция. Украсата е дело на бански зографи. Стенописите покриват част от южната фасада и вътрешните стени.
• Храм „Св. Троица” в село Добри лаки. Строежът започва през 1904 г. и е завършен едва след войните 1912 – 1913 г. и освобождението на селото от османска власт. Църквата е трикорабна базилика с с отделна 8-метрова камбанария. Зидарията на храма е от камъни и кал, а стените са измазани с хоросан. Входовете са два. В интериора таванът е дъсчен, а настилката е от дялани камъни. Иконите са рисувани от иконописци от Беровския манастир в Македония.

Скулптурен парк – Илинденци. Разположен е на площ повече от 30 дка. Създаден е от фондация „Арт център – Илинденци” по инициатива на скулптора Иван Русев. В парка са експонирани творбите на редица български и чуждестранни автори. Посетителите могат да се насладят както на невероятните природни красоти, така и на монументалното съвременно парково изкуство. Скулптурите са дело на утвърдени и млади творци в скулптурата от България и чужбина. Впечатляващо естетическо въздействие се постига и с ефектното нощно осветление. Необходимият материал за скулптурите и градежите се доставя от най-големите мраморни кариери на Балканския полуостров, които се намират на 18 км от с. Илинденци, нагоре в планината.

тел. 0886398678, 0888954751, 0885037276

www.artcenterilindentci.com

Традиции

Празник на боговете на виното. Провежда се през февруари в с. Илинденци, известно със своите лозя и вина. Протича с тържествен водосвет, традиционно зарязване на лозята и конкурс за най-хубаво вино с богата програма.

Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува”. Фестивалът се провежда всяка година през октомври. В продължение на три дни групи от цял свят се събират и се сприятеляват чрез музиката и танците.

Транспорт

Автобусен транспорт

Транспортното обслужване в община Струмяни се извършва по шест автобусни линии.

Железопътен транспорт

ЖП гара, тел. 0889302927

Настаняване, хранене

Стаи за гости „Би ес Би Струма долината”

с. Струмяни, ул. „Мура” 1

тел. 0877693485

Къща за гости „Благовеста”

с. Илинденци, ул. „Вихрен” 4

тел. 0888438208

http://blagovestahouse.bg

Екоселище от глинени къщи „Под скалите”

с. Илинденци

тел. 0887932488, 0888854311, 0988334399

http://clayhouses.bg

• Зимна градина, ул. „Врабча” 11
• Панорама, ул. „Врабча” 11
• Винарна, ул. „Врабча” 9
• Детелина, ул. „Врабча” 9
• Езерце, ул. „Медите” 16
• Охлюв, ул. „Медите” 16