Благоевград

Физикогеографско описание

Благоевград е най-големият стопански и културен център в Пиринския край. Разположен е в подножието на Рила, от двете страни на река Бистрица – ляв приток на Струма, където реката и извисяващите се от двете ѝ страни Рила и Влахина планина оформят Благоевградската котловина. Местоположението на града е стратегическо – намира се на европейски път E79, само на 31 км път от Република Северна Македония, на 83 км от Гърция и на 88 км от Сърбия.

Пътуващите по международния път Кулата – София срещат на входа на Благоевград символа на града – „Летящия кон”, който се извисява на метална траверса, разположена на нисък хълм край самия път.

Климатът е преходноконтинентален със силно средиземноморско влияние, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Релефът е изключително разнообразен – от равнинен до високопланински. В рамките му се включват Благоевградската котловина и планините Влахина, Рила, Пирин и Малешевска. Най-високата точка на региона е при Голям Мечи връх (2617 м).

Основната водна артерия на района е река Струма, която е най-голямата в Югозападна България. Речната мрежа е гъста и се формира главно от нейни притоци. Режимът им е непостоянен и се характеризира с пролетно пълноводие. В региона са изградени множество предимно малки язовири. Най-големият е язовир „Стойковци” с площ 1300 дка. Подземният отток при Благоевград се подхранва от р. Благоевградска Бистрица.

Преобладаваща част от територията на общината е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. В пояса 1000 – 2000 м са разпространени кафявите горски почви, заети от горски масиви. Алувиалните и делувиалните почви край реките са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища.

Биоразнообразие

Растителният и животинският свят на района са изключително богати, което е следствие от благоприятна комбинация от фактори – географско местоположение, големи височинни разлики, разнообразни екологични условия. Наличието на обширни резерватни и паркови площи и ограничената антропогенна намеса са дали възможност за опазване на редица редки и застрашени видове, български и балкански ендемити. По долината на Струма минава Аристотелевият миграционен път на птиците. Най-значимата за туризма защитена територия е Национален парк „Рила”, чиито югозападни части (7177,7 ха) попадат в района.

В рамките на парка и на територията на общината (на 1500 ха площ) е разположен биосферният резерват „Парангалица” (от гръцки – забранено място). Намира се на около 30 км източно от Благоевград и е част от мрежата на ЮНЕСКО, която включва всички биосферни резервати по програмата „Човек и биосфера”. „Парангалица” опазва вековни смърчови и смърчово-белмурови гори и създава благоприятни условия за около 300 висши растения, 75 вида от които са включени в Червената книга на България, както и много животински видове (мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива котка, няколко вида кълвачи, глухар). По-ниските части са заети от смесени гори – бук, ела и смърч, а по-високите – от клеков пояс и пасища.

Културно-историческо наследство

Днешният административен център на област Благоевград е наследник на старото тракийско селище Скаптопара (пазарен град), възникнало покрай топлите минерални извори. Към I век сл.Хр. траките са покорени от римляните, а през VI – VII век тук се заселват славяните. Исторически данни за този период липсват. След османското нашествие през XV век се утвърждава името Горна Джумая, просъществувало до 1950 г., когато е променено на Благоевград. През османския период градът се превръща във важна крепост, в която е концентрирана много турска войска. Обслужването ѝ стимулира развитието на търговията и редица занаяти. По това време тук преобладава турското население, което населява предимно десния бряг на река Бистрица, а българите се заселват по левия ѝ бряг. Българската махала Вароша се превръща в средище на просветния и културния живот. В почти всички селища на региона се изграждат църкви и училища.

Израз на духовния подем и националното самосъзнание на българското население през Възраждането е участието му в големите прояви на националноосвободителните борби – Априлското въстание (1876 г.), Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.), Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879 г.). След освобождението на района от турско робство през 1912 г. и особено след Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914 – 1918 г.) тук се заселват много бежанци от Вардарска и Егейска Македония.

До Освобождението основните поминъци на населението са земеделие, животновъдство, занаятчийство и търговия. Подем в развитието на района настъпва след Първата световна война с разрастване на тютюнопроизводството, което и днес има превес над промишлените отрасли в общината.

Забележителности

Възрожденски комплекс „Вароша”. Старинният квартал е застроен от дърво и камък и силуетът му е характерен за този строителен период. Оформен е от тесни калдъръмени улички с изцяло реставрирани къщи с малки китни дворчета. До средата на ХІХ в. къщите са еднокатни, с малки прозорци. По-късно започват да се строят по-големи двуетажни сгради с изографисани фасади. От този период са Мощанската, Диневата, Унчевата къща и др. Някои от сградите са превърнати в музеи, галерии, центрове по изкуства, занаятчийски работилници. Уютни заведения предлагат на многобройните туристи възможности да се насладят на старинна атмосфера и съвременно обслужване.

Регионален исторически музей – Благоевград. Разположен е в кв. „Вароша”, в модерна сграда с много експозиционни зали и обслужващи звена. Представени са над 160 000 експоната – култови фигури и артефакти от праисторическата епоха, от тракийско време, средновековни и възрожденски колекции. Художественият отдел притежава над 2500 произведения на изобразителното и приложното изкуство. Сред тях са 23 картини от живописния „Мелнишки цикъл” на Златю Бояджиев – своеобразната лебедова песен в творческия му период, и рисунки на Владимир Димитров-Майстора. Сградата е адаптирана за хора с увреждания.

ул. „Рила” 1

тел. 073885370

e-mail: rimbld@gmail.com

www.museumblg.bg

Къща музей „Роден дом на Георги Измирлиев-Македончето”. Старинната сграда е едно от най-атрактивните кътчета в квартал „Вароша” и обект на Регионалния музей. В стаите е възстановена автентичната възрожденска обстановка. Документална сбирка разказва за живота и делото на един от водачите на Априлското въстание. Дворът на къщата през лятото се превръща в открита галерия за произведения на благоевградски художници.

тел. 073886078

Храм „Въведение Богородично” – национален паметник на културата. Изграден е от местните жители през 1844 г. върху останките на по-стар храм. Представлява трикорабна базилика, богато изографисана от майстори на Банската художествена школа, с дълбока ажурна дърворезба на иконостаса. Камбанарията е изнесена встрани от храмовия комплекс. Декоративното оформление на фасадата наподобява главната църква в Рилския манастир. В двора се издига мемориал на Гоце-Делчевия род и паметник на майор Иван Павлович Орлински, чието име се свързва с първото освобождаване на Благоевград от османско владичество. Храмът е запазен в автентичния си вид и е митрополитска църква на Неврокопска епархия.

Археологически находки в землището на село Крупник. Откритите останки от късноантично селище и гробница дават основание да се смята, че през Античността на площ около 200 дка е имало поселение на траките (вероятно от племето меди), доразвито от римляните. Предполага се, че тук по времето на римския император Гордиан III се е намирал един от двата военни лагера, между които е бил разположен римският град Скаптопара. В границите на селото е открита и римска вила от II – V в. Все още е запазена настилка от каменни плочи от късноантичен път с дължина около 500 – 600 м в местностите Стронски рид и Побученик. Пътят свързвал античното селище с главния римски път Via Egnatia по десния бряг на Струма, като минавал покрай крепостта Градище, от която са останали руини от зидовете и кулата. В едноименната местност е построено малко параклисче „Св. Иван Рилски” – свещено място, което събира миряните на големи църковни празници. Другото култово място за жителите е селският храм „Св. Архангел Михаил” (1935) – изящна постройка, единствената в България куполна, кръстокуполна и корабна църква.

Транспорт

Автобусен транспорт

Автогара

ул. „Димитър Солунски” 23

тел. 073884009

Железопътен транспорт

ЖП гарата се намира точно до автогарата в Благоевград.

тел. 0884405621, 070010200

Таксиметров транспорт

Еко такси

тел. 073886666, 0882886666, 0877886666, 0885485858, 0877485858, 0894485858, 073882222, 073832222, 073881616, 0888832222, 0899122222, 0879422222

www.ekotaxi.eu

Тип-топ такси

тел. 073833333, 073888888, 0898277577, 0878977577

Ден и нощ

тел. 073832223, 073830003, 0898700500, 0887333000, 0878335555

ОК такси

тел. 073832121, 073882121, 0878210000, 0899810000

www.oktaxiblgrad.net

Настаняване, хранене

Хотел „Езерец” ****

бул. „Пейо Яворов” 2

тел. 073886611, 0885898008, 

факс 073887710

e-mail: hotel@ezeretz.com

www.ezeretz.com

Хотел-парк „Бачиново” ***

парк Бачиново

тел./факс 073834343, факс 073831325

e-mail: info@hotel-park-bachinovo.bg

http://hotel-park-bachinovo.bg

Хотел „Ертанком”

ул. „Цанко Церковски” 11

тел. 073886966, 0888828912

www.ertancom.com

Хотел „Орбита” ***

ул. „Бистрица” 10

тел. 073887001, 0892254302

e-mail: office@hotel-orbita.bg

http://hotel-orbita.bg

Хотел „Алфа”

ул. „Кукуш” 7

тел. 073831122, 0888541122

e-mail: alphablg@hotmail.com

www.hotelalpha.net

Хотел „Корона” ***

ул. „Никола Вапцаров” 16

тел. 0887502111, 073886633

e-mail: office@hotelkorona.info

http://hotelkorona.info

Семеен хотел „Феникс”

ул. „Тодор Александров” 78

тел. 073833400, 073833404, 0889576242

e-mail: hotel_feniks@abv.bg

www.hotelfenix.net

Хотел „Ориент”

кв. „Орлова чука”, ул. „Бачо Киро” 2

тел. 0888774158, 0887362001

e-mail: orienthotel@abv.bg

www.orient-bg.com

Хотел „Хавана”

жк „Струмско”, ул. „Освобождение” 6

тел. 073840338, 0896707808, 0896707788, 0877677788

e-mail: jorohavanata@yahoo.com

www.hotel-havana.net

Хотел-ресторант „Кардинал” **

ул. „Джеймс Баучер” 5

тел. 073886676, 0886060102

e-mail: info@cardinal-bg.com

http://cardinal-bg.com

Хотел „Мерида”

ул. „Григор Пърличев” 8

тел. 073883838, 073885707, 0888634322

e-mail: hotelmerida@mail.bg

http://hotelmerida-bg.com

Хотелски комплекс „Кристо”

кв. „Вароша”

тел. 073880444, 0893305405

e-mail: komplekskristo@gmail.com

http://hotel-kristo.com

Хотелски комплекс „Омон”

кв. „Еленово”

тел. 073899889, 0899805807

e-mail: omon_bg@abv.bg 

www.omon-bg.com

Хотелски комплекс „Бали & Спа” ***

бул. „Св. Димитър Солунски” 20

тел. 073881696, 0879260360 

e-mail: reception@bali-avm.com

www.bali-avm.com

Семеен комплекс „Свети Георги” ***

(хотел, ресторант, лятна градина, механа)

ул. „Илинден”5

тел. 073884141, 0888413522

www.svetigeorgi-blagoevgrad.com

Хотел „Сити” ***

ул. „Ветрен” 33

тел. 0878389951

e-mail: cityhotelbg@abv.bg

www.cityhotelbg.com

Хотел „Дива”

ул. „Дойран” 16

тел. 073590299, 0893682818

e-mail: divahotel@abv.bg

www.diva-hotel.eu

Хотел „Луксор” ***

ул. „Данаил Крапчев” 14

тел. 0888800086, тел./факс 073880005

e-mail: info@hotel-luxor.eu, 

reservation@hotel-luxor.eu

www.hotel-luxor.eu

Хижа „Бодрост”

тел. 0889077322

Хижа „Македония”

тел. 0889077228, 0899882927

Мръсното кебапче

ул. „Сан Стефано” 3

Работи от 6 часа до полунощ.

Механа „Воденицата”

м. Бачиново, тел. 073885959, 0898625959

www.mehana-vodenicata.com

Механа „Старата къща” 

ул. „Иван Вазов” 7

тел. 073882909, 0887271580

Механа „Македония”

ул. „Братя Миладинови” 2

тел. 0896746457

Ресторанти „Царски клуб”

кв. „Вароша”, ул. „Бистрица”

тел. 0877537935

e-mail: carskiklub@gmail.com

Ресторант-пицария „Ларж”

ул. „Христо Татарчев” 1

тел. 0896685668

Ресторант „Дива“

ул. „Катина и Никола Хайдукови” 48

тел. 0887243476

Развлечения и спорт

Туристическо дружество „Айгидик” 

Благоевград, ул. „Тодор Александров” 23

тел. 073884157, 0887890988, 0889077212

http://ajgidik.com

Конен клуб „Fortune”

Представлява модерна база, разположена в прекрасна планинска местност, на 7 км от Благоевград. 

тел. 0897972708

http://fortune.olympos-99.com

Рафтинг и каяк клуб „Рефлип”

тел. 0877505991, 0888505991

https://reflipteam.com

Аква парк. Разположен е в североизточната част на общинския център, в началото на парковата зона. Комплексът обхваща 10 хил. кв.м площ и включва басейн с олимпийски размери, детски водни съоръжения, скоростни пързалки, басейн с изкуствени вълни, дневен бар, ресторант-кафетерия и е едно чудесно място за релакс.

ул. „Катина и Никола Хайдукови” 74

тел. 073881880

www.aquapark-bg.com

Въжен парк. Това е място с екстремно-развлекателен характер. Изграден е в парк „Бачиново” Разполага с няколко нива на трудност, бънджи, два батута и модерна система за самоосигуряване и безопасност. Работи от 10 до 19 часа всеки ден при подходящи метеорологични условия.

Зоопарк. Разположен е южно от кв. „Вароша” и парк „Ловен дом” на 150 дка площ. В обособените зони са настанени над 200 животни и пернати от 30 различни вида.

Парк „Ловен дом”. Най-голямата зона за отдих в Благоевград се намира в източната част на града. Има добре поддържани алеи и стълбища между отделните нива, осветени от стилни паркови лампи, цветни градинки, пейки за отдих, детска площадка, футболно игрище и тенис кортове с места за публика.

Парк „Македония”. Най-новата зона за отдих в Благоевград е с капацитет 100 000 души. Паркът е изграден на част от терена на бившите казарми в Благоевград. Разполага с две многофункционални зали за различни културни и спортни прояви, пешеходни алеи и зелени площи. Обособени са също зони за хранене и паркиране. 

Парк „Бачиново”. Крайградският парк се разпростира по поречието на река Бистрица. По протежение на 3-километрова пешеходна алея сред прекрасна зеленина са разположени аквапарк с много съоръжения, детски кътове, въжен парк с 4 нива на трудност, заведения. В езерото може да се карат водни колела в компанията на истински лебеди и патици. Край него ежегодно се провеждат различни градски празници и състезания. Паркът е любимо кътче и за велосипедистите, тъй като част от алеята е предназначена за тях.

От парк „Бачиново” може да се тръгне към планинската курортна местност „Бодрост” и ски център „Картала”. Курортният комплекс е разположен на 30 км от Благоевград. Обширните му поляни са скътани сред естествени смесени, иглолистни и широколистни гори. Оттук преминава река Бистрица, която образува водопадчета и вирове. От това място започват няколко екопътеки, подходящи за излет. Курортът предлага изключително добри условия за отдих и туризъм през всички сезони. Ски центърът включва ски писти за скиори и сноубордисти с разнообразен терен и обща дължина 5 км за начинаещи и напреднали, шестместен кабинков лифт с обща дължина на въжената линия 3000 метра. За ски пистата за алпийски дисциплини (дълга 2200 м) може да се ползва и отделен ски влек тип паничка. За учебната писта има самостоятелен ски влек с ръкохватки.

тел. 0889500421

http://kartalaresort.com

Риболов. Подходяща за риболов на пъстърва е река Струма. В района може да се лови шаран, американски сом, клен, скобар и др. А в началото на пролетта първи се събуждат едрите черни мрени. 

Здравеопазване

МБАЛ – Благоевград

ул. „Славянска” 60

тел. 0738292329, факс 073884129

www.mbalblagoevgrad.com

МЦ 1 – Благоевград

ул. „Славянска” 60

тел. 073887636

http://mc1lab.com

Туристически маршрути

1. Хижа „Бодрост” – Марков камък – 

    Царев връх (3 часа)

Маршрутът е с много добра зелена маркировка. От х. „Бодрост” се излиза на асфалтовия път и се поема в посока към Благоевград. След 500 м следва завой надясно и пътят отвежда до няколко сгради на горското стопанство. До последната сграда има чешма с питейна вода. Оттам се тръгва надясно по горска пътека, която след стотина метра се разклонява. Трябва да се продължи по дясното разклонение, което се изкачва нагоре, и да се следва зелената маркировка по дърветата. Малко преди изкачването на седловината гората свършва и се върви по скалист участък, обрасъл с избуяла трева и храсталаци. Това е най-трудният участък от маршрута, отбелязан на картите като Добро поле. Поема се на запад, като се върви през поляни, обрасли с хвойна. След около 30 минути се стига до древния мегалитен комплекс Марков камък, от който до Царев връх няма ясно очертана пътека, върви се предимно през ниска хвойна и за около половин час се стига до връхната кота, на която има постамент с българското знаме.

2. Горска пътека „Летовище Бодрост – 

    местност Карталска поляна”

Маршрутът е подходящ за тези, на които им е трудно планинското ходене. За разходката е необходим един час. Пътеката е почти хоризонтална, което не създава трудности както за родители с малки деца, така и за по-възрастните посетители. Летовище Бодрост е разположено на около 30 км по асфалтов път от Благоевград, на 1260 м н.в., а крайната точка – местността Карталска поляна, е на 1460 м н.в. По дължината на пътеката има 5 интерпретативни точки, представящи различни типове гори. „Горите в Рила – буковата гора” (1300 м н.в.), „Реките в Рила – Благоевградска Бистрица” (1330 м н.в.), „Горите в Рила – смесената гора” (1360 м н.в.) и „НП “Рила” (1460 м н.в.). На тези спирки можете да се запознаете с биоразнообразието в района – растителни и животински видове и ландшафт.

3. Карталска поляна – хижа „Македония”

При добра физическа подготовка преходът може да се осъществи и с велосипед. От местността Карталска поляна е необходимо да се изкачите с кабинков лифт в подножието на вр. Равнец. Продължава се по стръмното било към Парангалишкия дял от южното било на Югозападна Рила, като се следва зимната маркировка към х. „Македония”. На запад от Малък Мечи връх маркировката показва спускане към седловината Мечи проход и стига до хижа „Македония”.

4. Хижа „Македония” – Царев връх – 

    с. Бистрица (12 часа)

От хижата се тръгва по коловете за х. „Рибни езера” и след един час пътят се разклонява. Оттук се поема наляво, към котата на Голям Мечи връх. След като се премине, се слиза към седловината, пресичана от лятната пътека от х. „Македония” за Рилския манастир. Преминава се под върховете Марков камък и Аризманица от юг без трудности и след последния склон се слиза до обширната седловина Добро поле. Оттук следва завой надясно (север) по черен път покрай сградите на овчарниците и се стига до Илийна река. Следва изкачване на огромния купол на Царев връх, откъдето се продължава на северозапад и се слиза до седловината преди следващия вр. Ризваница. Изкачва се върхът и оттук се продължава на югозапад по стръмно спускащия се рид. След около два часа се минава покрай радиорелейна кула. Спускането надолу по билото води до крайните къщи на пръснатата по рида махала Тренчовци. След тях се завива надясно, маршрутът се включва в черния път към долината на р. Ковачица и продължава по асфалтовия път от летовище Бодрост към Благоевград. Завива надясно по асфалтовия път и след 10 минути стига до последната спирка на селото.