Физеографско описание – Стара Планина

Граници
Описани са към „Старопланинска област“.

Структура и дялове
Стара планина има три дяла – Западна, Средна и Източна. Трите дяла са разделени от седловината Кашана (Златишки проход) и от седловината (прохода) Вратник. Предбалканът също се дели на Западен, Среден и Източен, като границите между тях могат да се опишат като продължение на тези на старопланинските дялове – горното течение на река Малък Искър и Стара река (приток на Янтра).

ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА започва от Белоградчишкия проход и завършва при Златишкия проход. В някои източници за източна граница се посочва Ботевградският проход (Арабаконак). Има посока на разпростиране северозапад-югоизток. В нейните предели влизат 15 планински дяла. Първенец на Западна Стара планина е връх Миджур (2168,0 м), разположен в Чипровската планина. Делът се прорязва от забележителния Искърски пролом, който разделя Софийска планина и се провира между Мала, Голема, Понор, Ржана и Врачанска планина. Повече за него ще прочетете в „Забележителности и интересни места“ и в описанието на дяловете.

ДЯЛОВЕ НА ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА
Бабин нос (Предбалкан) е началото на Старопланинската област. На север достига прохода Връшка чука, а на юг – Белоградчишкия проход (580 м). Най-висок връх е Бабин нос (1107,4 м). Билото на планината е гористо, с изключение на крайните южни части. По склоновете на дела извират реките Арчар, Видбол и Тополовец. Макар и извън границите на Предбалкана, не можем да не споменем намиращия се на североизток град Кула и много добре запазения римски кастел в него. На изток, на границата, са Рабишкото езеро, Рабишка могила и известната пещера Магурата. В Бабин нос се намира най-западната точна на България. Като такава е популярна и триграничната точка България – Сърбия – Северна Македония в Чудинска планина (една от планините в Краището), но тя се намира на най-голямо разстояние в посока запад от географския център на България. Тази в Бабин нос е най-западна като географски координати. Намира се на около 5 км юг-югозападно от ГКПП Връшка чука.

Светиниколска планина е разположена между Белоградчишкия и Светиниколския проход (1390 м). На изток-североизток е Ведернишки рид (Предбалкан). Билото на планината е тясно и има малки денивелации, а на места по върховете (особено в южната част) сред иглолистните гори се откриват просторни панорами. Към Сърбия от този дял се спуска река Йелащница, а към българска територия – Салашка и Стакевска река. Най-висок връх е Хайдушки камък (1720,8 м). На север от него се намира водопадът Белата вода.

Ведернишки рид (Предбалкан) представлява верига от скалисти и в голямата си част оголени възвишения в посока северозапад-югоизток, разделени от дълбоки седловини. Най-висок връх е Ведерник (1124,2 м), разположен в северозападния им край, зад който са Белоградчишките скали.

Венеца (Предбалкан) е името на възвишението, издигащо се над град Белоградчик. На неговите югозападни до западни разклонения са разположени прочутите Белоградчишки скали и крепостта „Калето“. Най-високата точка е връх Кърнева ливада (903,6 м).

Чипровска планина е на юг от Светиниколския проход. Тя е най-високият дял в Западна Стара планина с първенец популярния връх Миджур (2168,0 м), следван от двухилядниците Обов (2032,9 м) и Мартинова чука (2011,1 м). На североизток и изток е Язова планина (част от Предбалкана). На югозапад е Завойското езеро в Сърбия, зад което се издига делът Видлич. На юг Чипровска планина достига седловината (1446 м) между върховете Каца камък и Суровичница, източно под която извира река Мисленица (Слатинска, Дългоделска Огоста). От северните части на Чипровска планина започват началните притоци на река Лом, а от южните – на река Огоста. Билото на планината в по-голямата си част е оголено и изключително панорамно, а при върховете Трите чуки – скалисто. Сред забележителностите тук са връх Миджур, върховете Трите чуки и Копрен, Чипровският водопад и Копренските водопади, Лопушанският манастир.

Язова планина понякога е причислявана (с основание) към Чипровска планина. Тя е разположена на североизток от нея, като билата им се свързват чрез рид, на който са върховете Гола глава (1485,0 м) и Койчина чука (1502,3 м). На север-североизток зад долината на река Превалска Огоста е

Широка планина. Язова планина има ясно оформено, оголено и панорамно в голямата си част било, което на север се увенчава от най-високия връх – Горно Язово (1573,2 м). Забележителности тук са град Чипровци, Чипровският манастир и пещерата Мишин камък.
Широка планина (Предбалкан) се издига североизточно от Язова планина. Представлява било в посока северозапад-югоизток, „продължаващо“ възвишенията на Ведернишки рид, но с компактна структура. Най-висок връх е Типчен (940,6 м). Районът е окарстен и има редица пещери. Източно от град Монтана се издига възвишението Пъстрина (Предбалкан) с най-висок връх Пъстрина (563,4 м). Окарстено е и има стръмни и скалисти в горната си част западни склонове. Възвишението е обект за парапланеризъм.

Берковска планина е най-големият по площ дял в Западна Стара планина. Разположена е на югоизток от Чипровска планина и седловината между върховете Каца камък и Суровичница. На югоизток тя достига прохода Петрохан и едноименната седловина. На югозапад е делът Видлич (в Сърбия). На юг-югоизток от главното било на Берковска планина се отделя хребетът Краставец, зад който има интересно карстово понижение – заравненостите Тръса и Етрополе. Това заравнение, както и намиращите се на юг от него два надлъжни хребета са силно окарстени и по тях има интересни пещери и пропасти, сред които и Голямата Балабанова пещера (5,8 км дължина на галериите). Специфичните особености на най-южния хребет го отнасят по-скоро към съседния Понор. Берковска планина има малко по-разлато в сравнение с Чипровска и Светиниколска планина било, но то също е оголено и много панорамно. Най-висок връх е Ком (2015,8 м), под който (като Гинска река) води началото си река Нишава. От дела започват също реките Височка (Височица), леви притоци на Бързия, Дългоделска Огоста и Златица. Забележителности – популярният връх Ком, град Берковица и Хайдушките водопади, проходът Петрохан и др.

Видлич се намира почти изцяло на територията на Сърбия. Оформен е от два дълги тесни рида с направление северозапад-югоизток. В голямата си част те са оголени и панорамни, а на отделни места имат интересни скали. От югозапад и запад делът е рамкиран от границата на Стара планина с река Нишава, зад която се издигат Влашка планина и Гребен.

Влашка планина е разположена на северозапад от Гребен планина, от която я отделя река Ерма, на север – от Руй планина, от която я отделят реките Звоначка и Студенска, и на изток-югоизток – от Сува планина. На североизток се ограничава от Пиротската котловина, а на север достига град Бела Паланка. Южните части на планината се характеризират с отвесни скални венци на югозапад, които ѝ придават суров изглед. Най-висок връх на планината е Паница (1442 м).

Североизточната граница на Видлич са река Височица и Завойското езеро, а северозападната – по река Темщица. На юг граница е река Нишава (отделя го от Чепън), а на изток – с. Ропот и река Реновщица – приток на река Височица (отделят го от Берковска планина). Най-висок връх е Гувнище (Гушнище) – 1413 м. Сред забележителностите са Завойското езеро, Басарски и Дупли камък, Гувнище и др.

Чепън се намира югоизточно от Видлич, от който го отделя река Нишава. Тя е и негова северна граница, заедно с Годечкото понижение и Шумска река, зад които се издигат югоизточните разклонения на Берковска планина. Източна граница е Бучинският проход (шосето от София за Петрохан). На юг Раяновското понижение Тръне и понижението Щърковица, изпълнени с маловодни потоци, губилища и понори, го отделят от малкия дял Три уши. На югозапад и запад границата се поставя по Драгоманския пролом, но намиращите се на югозапад от него части също би трябвало да се причислят към него и в такъв случай тя е през Бурелската котловина и по Габерска река до вливането ѝ в река Нишава. Зад Габерска река се издига Гребен планина от Планско-Завалската планинска редица. Чепън е изграден главно от юрски варовици и малко кредни и триаски пясъчници, мергели и туфи. Силно окарстен е и има редица пещери и пропасти, като Темната дупка край Беренде извор, Иманярската пропаст, Гарванската и др. Билото на планината е оголено и панорамно и на места покрито с карни полета. Доловете са слабо изразени. В Чепън има малко и маловодни реки, но в подножието на склоновете има много карстови извори. Горите са малко и основно люляци и ориенталски габър. Най-висок връх в дела е панорамният Петровски кръст (1205,5 м), който е сред забележителностите заедно с Драгоманското блато, водопадите на река Дракул и редица манастири, като Разбоищки, Маломаловски, Букоровски, Шумски и др.

Три уши е дял, разположен южно от Чепън и на север от крайните части на Софийската котловина и крайните северни възвишения на планината Вискяр. На запад достига град Драгоман, а на изток – р. Крива и Дръншанското понижение. Името му идва от трите самостоятелно стърчащи възвишения в западната му част. Въпреки ниската си височина Три уши също предлагат панорамни гледки. Делът е силно окарстен, изграден от горноюрски карбонатни скали. Резултат от окарстяването му са Безденските карстови извори – една от забележителностите, които дълги години са основание за търсене на голяма пещерна система в обсега им. Те дават началото на една от най-значимите реки в района – река Блато. Други забележителности са Алдомировското блато, скалният венец над река Крива (пещерите на Беледие хан) и др. Най-висок връх е Градище (997,5 м).

Козница е дял, разположен на изток от Петроханския проход и спускащата се от него на север река Бързия. На север склоновете му се спускат към Бързийско-Ботунското понижение и град Вършец. На североизток и изток е Врачанска планина. Границата с нея от района на град Вършец е срещу течението на Бяла река до Дружевската седловина, а след нея – по течението на Дружевска река (Мошатски дол) до вливането ѝ в река Пребойница при скалния отвес Вражите дупки. На юг Козница е плътно притисната от карстовия дял Понор. Границата с него е доста сложна и всяко детайлизиране би било в голяма степен условно. Причината е, че тук Свогенската антиклинала е полегнала върху Берковската и повърхността над мястото на контакта им е силно окарстена, изпълнена с множество ували, въртопи и слепи долини, които затрудняват поставянето на точна граница. От района на Петроханския проход границата „лъкатуши“ през този сложен терен и слиза в река Пробойница. По нея достига до Дружевската река, където завършва. В Понор се намира най-голямата както по дължина на галериите (над 23 км), така и като дълбочина (562 м) пещера в България – Колкина дупка. Най-високата част е изградена от вулканични скали (разседът от север е спомогнал за отнасянето на варовиците), които рязко контрастират с карстовия терен на юг към Понор. В планината има главно бук и на отделни места – петна от смърч. От Козница водят началото си река Ботуня и десни притоци на река Бързия. Най-висок връх е Тодорини кукли (1785,2 м), като билото там е оголено и панорамно, а на север спуска стръмни и на места скалисти склонове. Забележителности – връх Тодорини кукли, Вършец и минералните извори, Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“.

Понор се ограничава на север от описаната по-горе южна граница на дела Козница, като по река Пребойница от водослива ѝ с Дружевска до вливането ѝ в река Искър граничи за кратко с Врачанска планина. На изток граница са Искърският пролом и река Искър от водослива с река Пребойница на юг до водослива с Искрецка река. На юг граници са Искрецка река и спускащата се на запад от Бучин проход Шумска река до водослива ѝ с река Нишава. На запад достига долината на Гинска река под Петроханския проход, но някои източници я отнасят пò на запад – до дела Видлич. Понор е силно окарстен, за което стана дума и по-горе, при описването на южната граница на Козница. Главна причина за това е и специфичният му строеж – силно разпространение на триаски и частично юрски варовици. Резултат от тях е Елата – малка пропастна пещера, изпълнена с многобройни красиви образувания. Множеството понори са причина и за името на дела. Понор е със силно платовиден характер, като в южната част по периферията на платовидните части има впечатляващи скални откоси. Най-висок връх е Равно буче (1499,0 м). Сред забележителностите са водопадът Бовска Скакля (87,8 м), връх Сърбеница (1481,6 м), водопадът Добравишка Скакля, скалата Джуглата при село Церово и др.

Мала планина се намира южно от Понор, от който я дели река Искрецка. На запад от Бучин проход е Чепън, на изток Искърският пролом и река Искър отделят Мала от Голема планина. Границата на юг е по пониженията Щърковица и Дръмшанско (зад които е делът Три уши) и през Чибаовската седловина по река Дълбочица на изток до вливането ѝ в река Искър (зад които е делът Софийска планина). Тя може да бъде представена по-опростено със селата Дръмша, Церецел и Реброво. В някои източници южната граница на Мала планина се поставя чак до Софийската котловина, изземвайки частта на Софийска планина западно от река Искър, но това се счита за погрешно. Планината е изградена от разнообразни скали – лиски, пясъчници, варовици. Тя е с меки форми и е гориста – дъб, келяв габър и ясен край реките. Има много люляци. Връх Церия (1234,1 м) е най-висок и е сред забележителностите на планината. В западната част на планината има силно развит карст, пример за който е пещерата Големата темнота край село Дреново с дължина на галериите над 2 км.

Врачанска планина е разположена на изток до североизток от дела Козница, от който я отделят Бела река, Дружевската седловина и Дружевската река. За съвсем къс участък по река Пребойница (от водослива с Дружевска река до вливането ѝ в река Искър) има обща граница с Понор. На юг Искърският пролом и река Искър я отделят от дяловете Голема планина и Ржана, а на североизток и север остават предбалканският рид Веслец, град Враца и Ботунското понижение. Изградена е предимно от варовикови скали. Най-висок връх е Бегличка могила (1481,4 м). Врачанска планина е един от най-емблематичните и красиви карстови райони в България. Впечатляващи скални венци, безброй красиви пещери и страховити пропасти, тучни планински ливади и панорамни върхове! Горната ѝ част е изградена от триаски и малмски варовици. В този дял се оформя и тече Черна река (десен приток на Ботуня). Сред най-известните ѝ забележителности са скалният масив Вратцата, пещерата Леденика, водопадът Врачанска Скаля (139,2 м), връх Околчица, северната част на Искърския пролом със снежнобелите Черепишки скали, Лакатнишките скали, пещерата Темната дупка, Ритлите при Лютиброд, скалният венец Кобилини стени и др.

Веслец (Предбалкан) е добре оформен и тесен рид, разположен на север от Врачанска планина. Посоката му е от запад на изток, като в края се разклонява. От северните склонове на Веслец води началото си река Скът (десен приток на Огоста). Най-висок е Маняшки връх (780,9 м). През него минава Ботевата алея. На изток от Веслец се намират издигнати над долините платовидни заравнености, в които са вкопани интересните каньони Реселец и Кунино, атрактивният карстов район около село Карлуково с пещерата Проходна и най-големият единичен карстов извор в България – Глава Панега при село Златна Панега.

Ржана е разположена южно от Врачанска планина, от която я отделят Искърският пролом и река Искър. На запад и на юг от нея е Голема планина. Границата между тях е по долината на река Габровница, седловината Русалиите и река Боговина, минаваща през село Литаково. На изток граница са Ботевградската котловина и предбалканският рид Гола глава. С последния границата минава през Рашковската седловина и река Черепишка Габровница. Високите части са изградени от варовици, а по-ниските – от гранодиорити, гранодиоритови порфири и старопалеозойски нискометаморфни скали. Най-висок връх е Козница (1636,3 м). Името на Ржана според някои източници идва от ръждивите окраски на някои от скалите, изграждащи планината, а според други – от старобългарската дума „ржи“ (реже, пронизва), илюстрираща студените ветрове тук. Билото като цяло е гористо на север, но на юг, към върховете Щадимо и Козница, е оголено, панорамно и наподобява билото на Средна Стара планина. Сред забележителностите са панорамният връх Козница, манастирът „Седемте престола“ и Черепишкият манастир.

Гола глава, Лъкавишки рид, Драгоица и Лисец (Предбалкан) са възвишения около течението на река Малък Искър. В Лъкавишки рид се намират руините на крепостта Боженички урвич, Скравенският и Чекотинският манастир, а в Лисец (най-висок връх Беглика – 1096,2 м) се намират пещерата Съева дупка и Гложенският манастир.

Голема планина е разположена на запад и на юг от Ржана. Граници с нея са река Габровница, седловината Русалиите и река Боговина). На север и запад е ограничена от Искърския пролом и река Искър, които са граница с дяловете Врачанска планина, Понор, Мала планина и къс участък от Софийска планина при село Реброво. На юг се намират дяловете Софийска планина и Мургаш. Спрямо Софийска планина границата е по Батулийска река до водослива на реките Елешница и Ябланица (в този отрязък се нарича Огойска). Границата спрямо Мургаш продължава по река Ябланица и река Еловица до горното ѝ течение, където през седловината Погледец се прехвърля в долината на река Чешковица и по нея достига село Врачеш и Ботевградската котловина. На изток границата е Ботевградската котловина (селата Литаково и Врачеш). Планината има меки форми и широки, разлати била. Изключение донякъде е районът на връх Издремец. По-гористи (бук) са северните склонове. Най-висок връх е Чукава (1587,6 м). Сред забележителностите са връх Издремец (1492,6 м), Врачешкият манастир, Батулийският манастир и др.

Софийска планина е разположена от север на Софийската котловина. Простира се и от двете страни на Искърския пролом. На запад река Крива я отделя от дела Три уши, а на изток Желявска река я отделя от Мургаш. Северната граница е през Чибаовската седловина по река Дълбочица на изток до вливането ѝ в река Искър. Дотук тя я отделя от Мала планина. Отвъд река Искър границата е срещу течението на реките Батулийска, Елешница и Правешката река в горното ѝ течение до седловината (1130 м) северно от връх Станковски рът (1225,3 м), отвъд която достига Желявска река. Софийска планина е характерна с дългото си и изключително сложно лъкатушещо било на изток от Искърския пролом. То има заоблени върхове и немалко панорамни участъци. На запад от пролома също върви по доста сложна линия над дълбоко вкопалите се в планината реки. На запад върховете стават по-оголени и се появява карст. Планината е изградена от лиски, варовици и пясъчници, а в източната ѝ част има големи залежи на желязна руда и антрацитни въглища. Горите са разнообразни – дъб, бук, явор, габър и др. Най-висок връх е панорамният Готен (1294,3 м), разположен над град Бухово. Сред останалите забележителности са Кътинските пирамиди, Сеславски, Кремиковски, Куриловски манастир и др.

Мургаш е разположен на изток от Софийска планина (границите са реките Елешница, Правешката и Желявска) и на югоизток от Голема планина (реките Ябланица и Чешковица). На юг е североизточният ъгъл на Софийската котловина, от който на изток Макоцевска река, Саранската и Камарската котловина го отделят от Белица (дял на Ихтиманска Средна гора). На изток е Етрополска планина, от която го отделят река Бебреш, Ботевградският (Арабаконашки) проход и Камарската котловина. В източния край на дела минава проходът Витиня (960 м). Мургаш е важен морфохидрографски възел в Западна Стара планина. Той е точката, в която се събират разделените по Искърския пролом дялове в лицето на Софийска и Голема планина. Изграден е от силно натрошени и изветрели палеозойски скали. Името на дела идва от „мургав“ (тъмен) и отразява точно честото лошо време по билото. Има масивни била и дълбоко вкопани долини. Най-високата му част е оголена и панорамна. Там се издига първенецът връх Мургаш (1687,0 м), който е сред забележителностите заедно с Елешнишкия манастир.

Етрополска планина се намира на изток от Мургаш (граница – река Бебреш, Ботевградският (Арабаконашки) проход и Камарската котловина). На юг границата на дела следва тази на планината през прохода Гълъбец и Златишко-Пирдопската котловина, отделяйки го от Средна гора. На север границата е от източния край на Ботевградската котловина през седловината Лопатна и Етрополската котловина. На североизток и изток върви срещу течението на река Малък Искър и прехвърля седловината Кашана (Златишки проход – 1385 м), след която се спуска по Църквищенска река до Златишко-Пирдопската котловина при град Златица. В северозападния край на дела минава проходът Витиня (960 м). Етрополска планина е изградена главно от гранити и старопалеозойски нискометаморфни скали, а северните разклонения са от мезозойски скали. В планината са добивани много ценни метали – злато, сребро, олово и др. Добивът на някои от тях продължава и днес. От северните склонове води началото си река Малък Искър. Горите са от дъб, бук и габър. Поделя се на две части – главното планинско било и оформения в северозападната част масив Било. От запад на изток бързо се оформя монолитно, високо и панорамно в голямата си част било, на което са наредени върховете Звездец (1654,8 м), островърхата Етрополска Баба (1787,2 м) и почти платовидният и най-висок в дела връх Говедарника (Мара Гидия) – 1789,8 м. След него следват настръхналите на север Етрополски зъбери и през връх Мургана билото се спуска при седловината Кашана, където е краят на Западна и началото на Средна Стара планина. Било е масив с разпростиране запад-изток, разположен между Ботевградската и Етрополската котловина. Той се свързва с главното било на Етрополска планина при връх Звездец чрез седловината Въртележката (1150 м). Най-висок връх в Било е Маняков камик (1439,2 м). Сред забележителностите в дела са Правешкият манастир и Ботевградският проход (Арабаконак), където има издигнат паметник, посветен на Освободителната война.

СРЕДНА СТАРА ПЛАНИНА има разпростиране запад-изток от Златишкия проход до прохода Вратник. Тя е най-висока и с най-ясно оформено било. На него се намират най-високите върхове в планината. Разделена е на шест дяла – Златишко-Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина. Най-висок връх е първенецът на планината – Ботев (2375,9 м), разположен в Калоферската планина.

ДЯЛОВЕ НА СРЕДНА СТАРА ПЛАНИНА
Златишко-Тетевенска планина се простира на изток от Етрополска планина. Границата с нея е по долините на Малък Искър и Църквищенска река през седловината Кашана (Златишки проход – 1385 м). На изток достига до седловината Карчов преслап (1490 м) между върховете Кавалдан (1710 м) и Ушите (1636,7 м), където планинското било, извило на север, прави рязка промяна и поема отново на изток. На северозапад от Карчов преслап границата е по Черната река, а на югоизток – по Дамлъдере. Зад тях продължава Троянска планина. Южната граница съвпада с тази на планината – Златишко-Пирдопската котловина, прагът Козница и западната част на Карловската котловина. Северната съвпада с границата между Стара планина и Предбалкана. Златишко-Тетевенска планина има мощни била, на които са наредени редица респектиращи върхове – Свищиплаз (1888,3 м), Косица (2000,5 м), Тетевенска Баба (2070,3 м), Вежен (2198,1 м) – най-висок в дела, и Юмрука (1819,2 м). През седловините на билото минават редица пътища и пътеки. За граница между Златишката и Тетевенската част на дела се приема седловината Гьолджука между върховете Картала (2031,2 м) и Тетевенска Баба. Подобно на Етрополска планина, и тук има ценни изкопаеми – мед, олово, благородни метали, барит. От този дял водят началото си река Черни Вит и притоците на река Бели Вит – Костина, Заводна и Стара Рибарица. Сред забележителностите тук са описаните върхове, курортът Рибарица, Етрополският манастир и водопадът Варовитец, Кървавото кладенче с паметника на Бенковски, местността Въртопа, Еленската базилика до Антон и др.

Лествица (Предбалкан) е планински дял, който се отделя на север-северозапад от връх Тетевенска Баба и достига град Тетевен, извисявайки над него скалистия връх Петрахиля (1178,7 м). Делът е обграден от реките Бели и Черни Вит. Най-висок връх е Голям Калимаш (1355,1 м).

Васильовска планина (Предбалкан) е на север от долината на река Бели Вит. Това е най-високата част, причислявана към Предбалкана. Делът е окарстен и има множество пещери и въртопи. Нейният панорамен първенец връх Васильов (1490,0 м) е разположен северно от седловината Богоя, която го свързва с Троянска планина. По северните склонове извират няколко леви притока на река Калник (десен приток на Вит). Във Васильовска планина има редица забележителности, сред които са красивите скалисти върхове около Тетевен – Трескавец и Червен. На изток от Васильовска планина продължават Тетевенско-Габровските височини. На север от тях са Микренските и Ловчанско-Севлиевските височини, ридът Стражата, Деветашкото плато и Търновските височини.

Троянска планина е на изток от Златишко-Тетевенска планина. Границата с нея е седловината Карчов преслап (1490 м) между върховете Кавалдан (1710 м) и Ушите (1636,7 м) и спускащите се от нея реки Черна и Дамлъдере. На изток тя достига Калоферска планина, като границата с нея е по Стара река и началния ѝ приток Голяма река, седловината между върховете Жълтец и Костенурката и река Крайовица (десен приток на Черни Осъм). На север границата съвпада с тази с Предбалкана, а на юг е Карловското поле. Тази част на планината се характеризира с тясно и панорамно в по-голямата си част главно било. В западната част под връх Козя стена, където е едноименният резерват, има находище на еделвайс и извира река Бели Осъм. На изток оттук е Троянският проход (Беклемето, 1525 м) с впечатляващия паметник Арката на свободата. След прохода билото прави дъга, отворена на североизток, където има меки форми и е леко за преходи. От север на тази дъга е изворната област на река Черни Осъм. Дъгата завършва при мощния връх Амбарица, с който започва може би най-атрактивната и популярна част от старопланинското било – траверсът Добрила – Ботев. На него доминират върховете Купена (2168,8 м), Кръстците (2034,6 м) и Костенурката (2035,3 м). Троянска планина е силно окарстена. В намиращия се по северните склонове резерват „Стенето“ са най-дълбоката пещера у нас – Райчова дупка (–377 м) с дължина на галериите над 3 км, както и Борова дупка, Птичата дупка, Куманица, Кралимаркова дупка и др. Най-висок връх на дела е Купена (2168,8 м). Освен описаните забележителности тук са Троян с Орешака и Троянския манастир, Зелениковският манастир, Сопотският манастир, Бели и Черни Осъм, водопадът Сувчарското пръскало, Аневото кале и др.

Калоферска планина е най-високият дял в Стара планина. Намира се на изток от Троянска планина. Граница с нея са Стара река с началния си приток Голяма река, седловината между върховете Жълтец и Костенурката и река Крайовица (десен приток на Черни Осъм). На север границата съвпада с тази с Предбалкана. На юг са Карловската и Казанлъшката котловина. На изток границата с Шипченска планина е превалът Новия Крачан (Ясенски проход – 1200 м), от която на юг-югоизток слиза по река Лешница, а на север – по река Левичарка. В Калоферска планина извират реките Тунджа, Росица и Видима. Тук преобладават заоблените високи и масивни върхове, като първенеца на дела и на цяла Стара планина – връх Ботев (2375,9 м), масива на Триглав с върховете Голям Кадемлия (2275,4 м), Малък Кадемлия (2225,7 м), Зли връх (Мазалат) (2196,9 м), Русалка (Марагидик) – 1889,4 м, и Юрушка грамада (2136,2 м). Особеност е вдаването на мощните масиви на Равнец и Триглав на юг от главното било на планината. Посоката на билото прави едно голямо „S“. Склоновете ѝ от север и от юг на масива на Ботев са много стръмни и скалисти. Това е дало наименованията Северен и Южен Джендем (джендем – ад). По тях се намират едни от най-впечатляващите водопади у нас – Дяволското пръскало (202,5 м) – най-висок в България, Видимското пръскало (159,0 м), Райското пръскало (127,6 м), Кадемлийското пръскало (ок. 70 м) и др. В тези части на дела се разкриват гранитогнайси. Част от дела е и окарстена – тук са пещерите Тронът, Водните дупки, Рогачевата пещера, Пещерата и др. Освен изброените по-горе забележителности можем да споменем градовете Карлово, Калофер и Априлци, Калоферския манастир и екопътеката по Бяла река, Тъжанското ждрело и др.

Шипченска планина е разположена на изток от превала Новия Крачан (Ясенски проход – 1200 м). Границата ѝ на запад и северозапад е по спускащата се на югоизток река Лешница и на север и североизток – по река Левичарка, през малкия язовир „Христо Смирненски“ до завоя на река Янтра южно от Габрово. На изток делът достига седловината между върховете Хаджи Димитър (Бузлуджа) – 1439,8 м, и Атово падало (1494,9 м). На юг от нея се спуска по реките Камещица и Енинска, а на север – по дола Сапатовец, който образува река Янтра и по нея достига завоя южно от Габрово. Южна граница е Казанлъшкото поле. През средата на дела минава Шипченският проход (1185 м), от който има отклонение за връх Бузлуджа. Шипченска планина е най-късият дял в Средна Стара планина. Тук височината на планинското било пада значително и то е заравнено, със заоблени върхове, пасища и букови гори. Северните склонове са по-стръмни. Най-висок връх е Исполин (1523,4 м). Делът изобилства от исторически и културни забележителности – легендарния връх Шипка, връх Бузлуджа (Хаджи Димитър), града на розите Казанлък, Казанлъшката гробница и тракийската могила Голямата Косматка, туристическия център Узана, където се намира географският център на България, църквата в село Шипка, архитектурно-етнографския комплекс Етъра, редица руини на крепости и др.

Тревненска планина се намира на изток от Шипченска планина. Долът Сапатовец и река Янтра на север и реките Камещица и Енинска на юг са граници с този дял. На север границата съвпада с тази с Предбалкана, а на юг е Казанлъшкото поле. На изток границата с Елено-Твърдишката планина са седловината Предела (700 м) и Проходът на Републиката. Този дял е силно асиметричен. Северните склонове са къси и гористи, а южните спускат дълги до 25 км долини и ридове над тях, на които има върхове, по-високи от самото било. Главното било е хълмисто и леко за преходи. В западната му част има пасища, средната е по-гориста, а в източната има и от двете. Първенец на дела е връх Караджова кула (1511,5 м). Лесната достъпност е оставила следи от доста исторически епохи. Сред забележителностите са град Трявна, Мъглижката клисура, Виканата скала, местността и жп гара Кръстец, където минава една от най-високите жп линии у нас и има запазени окопи от Освободителната война, и др.

Елено-Твърдишка планина е разположена на изток от Прохода на Републиката. На север границата е тази с Предбалкана, а южната – Казанлъшката и западният край на Сливенската котловина. На изток граница е проходът Вратник (920 м). Този дял има доста заравнено било с куполообразни върхове, сред които най-висок е Чумерна (1536,1 м). И тук, подобно на Тревненска планина, има странични върхове, по-високи от билото. Северните склонове са стръмни, а южните – дълги, завършващи стръмно над котловините. През дела минава Твърдишкият проход (1044 м), а в миналото го пресичал древният път от Анхиало за Сердика, над който са останали руини от крепости – Конарските калета, Козос моде, Твърдица и др. Сред забележителностите са най-високият връх, град Елена (на север от дела), руините на средновековната крепост Шешкинград, Агликина поляна и др.

ИЗТОЧНА СТАРА ПЛАНИНА се простира от прохода Вратник (920 м) до нос Емине в посока от запад на изток. Съставена е на практика от многобройни ридове, формирани в няколко планински дяла, между които има редица широки долини, котловини и долинни разширения. Те са обособени в две успоредни вериги – северна, наричана Матор, и южна, наричана Удвой планина. Северната верига е съставена от два дяла – Котленско-Върбишка и Камчийско-Еминска планина. Южната се състои от пет дяла – Сливенска планина, Стидовска планина, Гребенец, Терзийски баир и Карнобатско-Айтоска планина. Въпреки ниската височина голяма част от склоновете ѝ са стръмни. В планината има много интересни исторически, културни и природни забележителности. Първенец на Източна Стара планина е връх Българка (1180,5 м), разположен в Сливенската планина.

ДЯЛОВЕ НА ИЗТОЧНА СТАРА ПЛАНИНА
Котленско-Върбишка планина. Западна граница са проходът Вратник и Стара река. На север се ограничава от Армутлук дере – десен приток на Стара река, и река Голяма Камчия до язовир „Тича“. В този участък на север остават дяловете на Предбалкана Антоновски височини, Сланник и Преславска планина. Границата продължава на изток, минавайки южно от друг дял на Предбалкана – Драгоевска планина, и завършва, достигайки река Луда Камчия при язовир „Цонево“, където са Чудните скали. На север от язовира остават Провадийското плато и последният дял на Предбалкана – Роякското плато. Южна граница е река Луда Камчия от изворната си област до вливането в язовир „Цонево“. Котленско-Върбишката планина се дели от Медвенска река и седловината Цигански гроб на две части – Котленска (западна) и Върбишка (източна). През дела минават проходите Вратник (920 м), Котленски (700 м), Върбишки (870 м) и Ришки (405 м). Най-висок връх е Разбойна (1128,0 м), издигащ се югозападно над град Котел. Районът е карстов. Около Котел се намират пещерите Приказна, Ледницата, Черната дупка и др. В северната част е един от най-интересните карстови райони у нас – този около село Кипилово, където има редица впечатляващи пещери и пропасти. Сред забележителностите на дела са град Котел с църквата „Св. Петър и Павел“, пантеонът на Раковски и паркът „Изворите“, живописното село Жеравна, село Медвен, водопадите Скоковете и Синия вир, язовирите „Камчия“ и „Цонево“, минералните извори при Върбица и др.

Камчийско-Еминска планина е на изток от Котленско-Върбишка планина. От запад граница е река Луда Камчия, от север – река Камчия, а от изток – Черно море. На юг границата е по Голямата река (десен приток на Луда Камчия) и по река Хаджийска, която се влива в Черно море при Несебър. Река Двойница разделя дела на северна и южна част (Камчийска и Еминска планина). Билата на този дял са заравнени повърхнини, над които се издигат с неголеми превишения отделни върхове. Най-висок връх е Каменяк (Каракъзълджик, 627,1 м), разположен северно от село Каменяк. Планинският дял се пресича в източната си част от Поморийския (443 м) и Дюлинския (437 м) проход, а в западната част минават шосето и жп линията по река Луда Камчия. Сред забележителностите са Чудните скали на язовир „Цонево“, река Камчия с Лонгоза, нос Емине, нос Свети Атанас при град Бяла, Доброванските скални гъби, скалните образувания Свинската глава и Костенурката, Обзор с руините на крепостта „Козяк“ и античния град, Историческият музей в град Дългопол и др.

Сливенска планина е разположена на югоизток от прохода Вратник, от юг са Сливенската котловина и град Сливен. От север граница е долината на река Луда Камчия, а от изток – Ичерският проход с превала Чуката (820 м) и река Чобанов дол. Сливенска планина рязко се отличава от останалите дялове в Източна Стара планина. Изградена е главно от кварцопорфири, варовици и пясъчници. Билото на планината е заравнено и заоблено, но в източната част, над град Сливен, е заето от скалния масив Сините камъни – една от най-големите природни забележителности на Стара планина. Тук скалите, споменати по-горе, са оформили панорамни скалисти върхове и отделно стърчащи скали над стръмните улеи. В северозападния край на Сините камъни се издига най-високият връх на дела и на Източна Стара планина – Българка (1180,5 м). Към изброените забележителности можем да прибавим скалното образувание Халката и курортната местност Карандила.

Стидовска планина е разположена на изток от Ичерския проход и река Чобанов дол. От север граница е река Луда Камчия, а от изток – Карнобатският проход (314 м) и Ведровска река. От юг граница са изворната област на река Чобанов дол, река Мараш и река Мочурица. През планината минава Мокренският (Аврамовски) проход (476 м). Планината е покрита с дъбови гори, а по най-високите части – и с букови. Билото има разпростиране запад-югозапад – изток-североизток. Най-висок връх е Голямо Стидово (1010,4 м). Забележителност тук са скалата Пробития камък, тектонските Скаленски езера, разположени на самия главен вододел на Балканите, на който е и чешмата Вододелна в село Подвис.

Гребенец. На запад граница е река Чобанов дол, на север и изток – река Мараш, а на юг – Сливенската котловина. Делът представлява тясно било, леко извито в дъга, отворена на север. Склоновете са гористи (дъб, бук, габър и изкуствени иглолистни гори) и оголени на места по билото. В западния край се намира най-високият връх – Гарваните (1034,3 м).

Терзийски баир се намира източно от Гребенец. На запад е река Мараш, на север и изток – река Мочурица, а на юг, в подножието, са Стралджа и яз. „Цанко Церковски“. Представлява оголен, почти заравнен масив, покрит с редки габрови и дъбови гори. От запад има изкуствено залесени борови гори. Най-висок връх е Кръста (472,3 м).

Карнобатско-Айтоска планина започва на изток от Карнобатския проход. На север се ограничава от реките Патомишка, Луда Камчия, Голямата река и Хаджийска до вливането ѝ в Черно море, което е граница от изток. На юг граница са Карнобатската и Айтоската котловина. По северните склонове и билото преобладават гори от дъб и бук, а по южните – габър, храсталаци и изкуствено залесени борови гори. През планината минава и Айтоският проход (390 м). Най-висок връх е Илийца (684,4 м), разположен източно от Карнобатския проход.

Геология
Стара планина е от младонагънатите планински системи. Тя е формирана от линейно изтеглено геосинклинално понижение, което през палеозоя, мезозоя и част от неозоя е било заливано от водни басейни, в които са се утаявали дебели пластове седиментни скали. Развивали са се и вулканични процеси и метаморфизация (видоизменяне) на наличните скали. Така в състава на Стара планина са влезли и трите основни типа скали – магмени (гранити, гранодиорити, диабази, туфи и туфити), седиментни (варовици, мергели, лиски, конгломерати, пясъчници) и метаморфни (гнайси, гранитогнайси, шисти, филити). Нагъвателни процеси създават в някои райони суши, които впоследствие са денудирани. През младоалпийския тектонски цикъл става основното нагъване на планината, а орографското ѝ оформяне започва преди 30 – 35 милиона години. Планината се е издигала по двата успоредни разлома – северен (Старопланинска челна ивица) и южен (Задбалкански разлом). Първоначално са се издигнали Западна и част от Средна Стара планина, а районите на изток са били под вода. По-късно и те се издигнали и планината добила постепенно сегашния си облик.
Стара планина се състои от няколко големи, силно полегнали на север антиклинали, чиято вътрешност е изградена от по-стари палеозойски магмени и метаморфни скали, а мантията – от по-млади мезозойски седименти. В Западна Стара планина са Берковската антиклинала (северните дялове) и Свогенската антиклинала (южните дялове). Източно от Искърския пролом осите на двете се съединяват и потъват. Средна Стара планина е изградена от Централнобалканската, Шипченската, Твърдишката и Сливенската антиклинала. Голяма част от техните ядки е полегнала върху северните бедра, а южните части са променени от пропаданията по Задбалканските котловини. Нещо характерно за този дял на планината са появяващите се във високите части навлаци от по-стари магмени скали. Те водят началото си от Средна гора, попадайки в синклиналното понижение на още неиздигнатата Стара планина. Впоследствие се издигат и навличат върху билото на планината. В Източна Стара планина се намират Котленската и Айтоската антиклинала, а между тях е Камчийското понижение. След нос Емине структурите на Стара планина рязко завиват на югоизток, насочвайки се към Южното Черноморско крайбрежие и Понтийските планини. В планината има между 4 и 6 денудационни повърхнини, заравнени в периодите, когато издиганията са затихвали.

Води, климат и почви

Структурата на Западна и Средна Стара планина не предполага дълги и пълноводни реки във вътрешността ѝ, като изключение, разбира се, е река Искър, която пресича планината през забележителния Искърски пролом. Това се компенсира донякъде от северните части на Предбалкана, където редица известни наши реки приемат по-сериозни притоци и стават по-пълноводни. Такива са Лом, Вит, Осъм, Росица и Янтра. От южните склонове водят началото си също някои популярни реки, като Нишава, Стряма и Тунджа. Източна Стара планина е по-различна. Тук, подобно на река Арда в Родопите, река Луда Камчия преминава в източна посока през целия планински дял, формирайки множество красиви меандри и язовирите „Камчия“ и „Цонево“.

Стръмните планински склонове, както и голямата надморска височина, захранваща планината със снегове, са едни от причините в Стара планина да се намират най-високите водопади в България. Първите четири в тази класация са Дяволското пръскало (202,5 м), Видимското пръскало (159,0 м), Врачанска Скакля (139,2 м) и Райското пръскало (127,6 м), а в района на Северен и Южен Джендем има още водопади, доближаващи тези височини.

Главно вододелно било на Балканския полуостров

Съвсем логично голяма част от вододелното било на Балканите между Черно и Бяло море минава по билото на Стара планина. То навлиза от Средна гора през рида Гълъбец и се изкачва до връх Звездец. Оттам следва неотлъчно старопланинското било през цялата Средна Стара планина до прохода Вратник. Оттук се насочва на югоизток и минава по билото северно от Сините камъни, по билото на Стидовска планина, през Скаленското езеро и интересната чешма Вододелна в село Подвис, от двете страни на чието корито водите отиват съответно към Черно и Бяло море. След това минава през Карнобатския проход, през западната част на Карнобатско-Айтоската планина и слиза при град Карнобат, където напуска планината.

Стара планина и Предбалканът имат умереноконтинентален климат, а в крайните източни части – преходноконтинентален. Особеностите зависят от надморската височина и изложението на склоновете. През топлата част на годината преобладаващите ветрове са от северозапад и при изтеглената в посока запад-изток Стара планина това води до големи понякога разлики в климатичните условия по северните и южните склонове. През зимата основните ветрове са от североизток. Стара планина ги задържа, но преминавайки през седловините, те водят до силни и поривисти ветрове в Задбалканските котловини. Южните ветрове предизвикват бързо снеготопене през зимата, лавини по билата и прииждане на реките. Валежният максимум е през май и юни, а минимумът – през февруари (с изключение на масива на връх Ботев). Поради голямата разлика във височината снегът се задържа от един месец в най-ниските южно изложени части до седем месеца в най-високите и със северно изложение части. Източна Стара планина прави изключение от правилото с най-голяма пълноводност на реките през зимата.

В ниските южни склонове и в Източна Стара планина, където се усеща средиземноморско влияние, са разпространени предимно канелени горски почви, а в по-ниската част на северните склонове – сиви горски. Сред по-високо разположените букови гори са разпространени светлокафявите горски почви, а сред иглолистните масиви – тъмнокафявите. Билните части с пасища имат планинско-ливадни почви. В карстовите райони са характерни рендзините.

Растителност и животински свят

Големината и височината на Стара планина предполагат голям периметър на растителното разнообразие. В Западна и Средна Стара планина преобладават буковите гори, по-малко са габровите и горуновите. Иглолистни гори в по-високите части (смърч, ела, бяла мура) се срещат в най-северните дялове (Чипровска, Светиниколска и Берковска планина). В най-високите части виреят сибирска хвойна, боровинка и рядко клек. В Средна Стара планина има реликтни гори от черен бор, воден габър и бук с подлес от вечнозелена лавровишня, както и редките силивряк и еделвайс („Козя стена“ и „Соколна“). В Източна Стара планина преобладават мизийски бук, габър и горун. По-рядко срещани са цер, благун и келяв габър, източен бук и източен горун. Животинският свят е богат. По-едрият дивеч е представен от благороден елен, сърни, рядко диви кози, мечки, вълци, лисици. Срещат се златки, белки, много видове птици, влечуги и земноводни. Информацията за растителния и животинския свят е детайлизирана в „Паркове и резервати“.