Туристически маршрути – Якоруда

1.Якоруда – Чесненско усое (Якорудски водопад)

Стига се с кола до пътя за курорта Трещеник. Пътеката започва непосредствено зад голяма дървена беседка. По нея се стига до първия от по-малките водопади на реката. Оттам се продължава по коритото ѝ без пътека. Минава се покрай няколко малки водопада, високи 5 – 10 метра, и се стига до големия 15-метров водопад Чесненско усое. Той е обявен за природна забележителност и защитен обект.

2.Якоруда – Якорудски езера (2 часа)

Якорудските езера са разположени сред Якорудския циркус, заграден между вр. Суха вапа, главното било и вр. Ковач. Те са група от седем езера, но три от тях са съвсем малки, плитки и през лятото пресъхват. До езерата може да се достигне, като от град Якоруда се завие по асфалтовия път в северна посока, към хижа „Трещеник”. Отбивката за хижата се подминава и се стига до кантон Нехтеница, където асфалтовият път свършва. От края на асфалта пред кантона се отделят три черни пътя. Тръгва се или надясно, по пътя за хижа „Грънчар”, или наляво – по пътя за хижа „Семково”. И двете пътеки са маркирани. Маршрутът е дълъг 14 км.

3.Трещеник – Нехтеница (1 час)

Пътеките по този маршрут са маркирани, а натоварването е умерено. Придвижването става по планински пътеки, които са приятни и удобни.

4.Хижа „Грънчар” – х. „Трещеник” (4 ч и 30 мин)

Този път е подходящ за слизане от х. „Грънчар”, ако бързаме повече и искаме да слезем от планината по-скоро. Но при много лошо време има няколко места, където бихме могли да се изгубим. Тръгваме от хижата покрай бунгалата в източна посока и минаваме покрай няколко клекови гнезда. Страничният склон става по-стръмен и в снагата му се очертава почти водоравното трасе на пътя, което следваме непрекъснато, газейки. Клекът наоколо е доста гъст и между него добре се вижда просеката на пътя. За кратко се сменя с гора. Заобикаляйки страничен рид на вр. Суха вапа, сменяме източната посока с почти южна. Страничният склон става по-стръмен, открива се гледка към Родопите и към най-източните рилски върхове – Ибър, Каменити връх, Славов връх. След около 2 часа стръмнината на страничния склон започва да става все по-слаба и е все по-трудно да се намери къде точно под снега е пътят, особено при мъгла. Минава се покрай плоското връхче Нехтеница с кошари по него, което ни остава отляво. Там се събира слабо личащото трасе на друг път, идващ от долината на р. Ропалица. Правим плавен завой надясно (на запад), подсичайки широк рид – продължение на вр. Суха вапа, и след няколко завоя се вижда горският дом в м. Нехтеница. Горе над него се виждат скалните стени, ограждащи циркуса на Якорудските езера.

От хижата до тук трасето на пътя личи добре и е трудно човек да се изгуби. Преминава се по мост над голямата Баненска река и веднага след това до голяма табела с описание на НП „Рила” има разклон. Оттам се поема по левия път, който скоро се вкопава в стръмния страничен склон, навлизайки в гората. Мястото е опасно, тъй като поради липсата на добра маркировка туристите могат да се изгубят.

Пътят се вие над коритото на реката и стига до табели, сочещи пряка пътека наляво с лентова маркировка по дърветата надолу по склона. Поема се по нея и след няколко завоя се достигат сградите на ГД „Трещеник” и радиорелейната станция. Пътеката продължава надолу между тях и ни извежда до още няколко сгради, сред които и хижа „Трещеник”.

5.Хижа „Грънчар” – седловина Джанка – вр. Горни куки – х. „Семково” (6 часа)

Хижа „Грънчар” се намира на брега на Грънчарското езеро, от северната му страна. От нея се тръгва на север и след около 30-ина метра ход по обрасло с клек било се стига до малко склоново стъпалце. Оттам се поема на север и като се стигне до два кола, се завива на запад и се върви до разклона, на който се и намира седловината Джанка. От седловината се разделяме с продължаващите надясно (на север) колове за Мусала и поемаме наляво (на юг). Коловете подсичат, качвайки се, билото от изток между избуял клек. За да избегнем клека, можем да вървим по самото било, пазейки се от огромните козирки, надвиснали над Грънчарския циркус. След едва забележимо слизане следва кратко изкачване, което ни извежда до обширно, слабо наклонено на запад заравнение. От него на изток се отделя ридът, завършващ с вр. Суха вапа – напълно достъпен. А коловете водоравно, дори с леко слизане, завиват постепенно на запад и ни извеждат в източното подножие на вр. Ковач. Изкачваме върха по реброто, спускащо се на изток – стръмно е, но не е опасно, ако не се отклоняваме наляво, където склонът е лавиноопасен. Щом излезем на горния край на реброто, се озоваваме на площадка, където отново виждаме коловете и завиваме на юг. Самият връх Ковач (2634 м) се подсича, но при желание лесно може да се изкачи. Коловете отначало почти водоравно го подсичат в южна посока, а след това с увеличаващ се, но неголям наклон слизат на седловината между вр. Ковач и вр. Стражник. При хубаво време, за да избегнем разтеглената дъга, която те описват, може още от Ковач да слезем право по нестръмния склон на югозапад (надясно) и от обширното заравнение между двата върха да започнем да се качваме направо по полегатия склон на следващия Лопатишки връх. Връх Стражник (2469 м) остава вляво. От тук нататък коловете често се затрупват изцяло от снега. Следва полегато умерено качване, което ни извежда близо до върхната точка на Лопатишки връх. Слизаме по полегатия му западен склон и след кратко заравнение прескачаме слабо изразено малко ридче, идващо от Средния връх, разположен южно от нас. Между него и следващия връх Чемерна е седловината Горни куки – там наляво (на юг) се отделят коловете за х. „Семково”. Отначало се минава почти водоравно, а след това покрай левия бряг на Станкова река пътят се спуска относително по-стръмно по недълбоко врязаната долина между Средния връх и вр. Чемерна. Коловете няколко пъти пресичат реката, правейки леки завои между подаващите се тук-там скали. Накрая окончателно минаваме на десния ѝ бряг. Постепенно завиваме вдясно и започваме да слизаме по диагонал по рид, спускащ се южно от вр. Чемерна и вр. Вапа. Долу под нас се виждат части от курорта Семково със ски пистата на вр. Тумбата.

Малко преди да се стигне гората, коловете правят рязък завой надясно (на запад) към долчинка с речичка (приток на Станкова река) и там маркировката се губи при влизането в гората. Трябва да не се подлъгваме да пресичаме речичката, а покрай левия ѝ бряг да продължим да слизаме до изоставена постройка, откъдето пътеката отново се показва и с много завои в почти западна посока извежда до х. „Семково”.

6.Хижа „Грънчар” – Ропалишки циркус – х. „Заврачица” (5 ч и 30 мин)

От седловината Джанка се поема по широк път на север до достигане на вр. Овчарец, представляващ немного тестен ръб с причудливи скали. От върха завиваме надясно от маркировката (на изток) и по няколко лесни за минаване скалички слизаме до премката преди следващия връх – Песоклива вапа (2769 м). По широкия склон скоро (след 2 ч и 30 мин) изкачваме облото теме на Песоклива вапа. Оттам завиваме леко на северозапад и започваме да слизаме по сравнително стръмен, но широк рид, водещ надолу. Стигаме до добре изразено склоново стъпало. От него напускаме билото и завивайки наляво (на север-северозапад), започваме стръмно, между няколко скалички, да слизаме към дъното на Ропалишкия циркус. Този участък е лавиноопасен, обаче ние го преминаваме бързо и скоро теренът става по-полегат – вече сме в дъното на циркуса. На запад от нас се вижда много добре козирката, надвиснала от склона на вр. Овчарец.

Оттук в посока североизток трябва по слабо изразена, но почти непрекъсната тераса, качваща се със слаб наклон, да излезем на коловете от Мусала за х. „Заврачица”. Стигаме ги (за 4 ч и 20 мин) малко преди стеснението на билото източно от вр. Манчо между Маричиния и Ропалишкия циркус. На него колът е съборен, но винаги личи каменната му пирамида, безснежна поради вятъра. След това коловете правят много лек завой надясно по станалия още по-полегат, но по-снежен склон. Следва още един лек завой надясно. При ясно време можем и да не завиваме, а да продължим направо, дори леко вляво и по стръмния, но безопасен склон (има типично ребро) да слезем до отклонилите се на север колове за х. „Заврачица”. Поддържайки северна посока, по плавно слизаща, едва изразена долчинка достигаме до място, където коловете пресичат коритото на река и през леко хълмче внезапно излизат на доста стръмния източен страничен склон на Кози връх. Точно под нас е трасето на Кайзеровия път. Мястото е опасно за подхлъзване, а при изключително много сняг често падат лавини от склона на Кози връх, но без да достигат пътеката. Подсичайки, слизаме леко надолу. Ако при много гъста мъгла изгубим пътя, можем да слезем вдясно и по коритото на река Права Марица, протичаща в дъното на този циркус, да достигнем до бента пред самата хижа.

Внезапно стигаме до кол с табела, указваща завой вдясно (на изток). Следва слизане почти до дъното на долината. Покрай клекови гнезда минаваме край типичен кол, закрепен на върха на самотна скала, и след него също така внезапно завиваме към хижата, която се вижда на север (вляво). Скоро минаваме под въжето на неработещия ски влек и сме в х. „Заврачица”.