Гърмен

Физикогеографско описание

Община Гърмен заема 388,48 кв.км площ. Почти 90% от нея са заети от югозападните склонове на родопския рид Дъбраш. Най-югозападните ѝ части попадат в източната част на Гоцеделчевската котловина и тук, в долината на река Места, е най-ниската ѝ точка. Релефът е планински и полупланински, който във високите части преминава в хълмист. По-голямата част от територията ѝ е заета от гори. Преобладават иглолистните гори – бор, смърч, бяла мура. Находищата на широколистните са представени от бук и дъб.

Общината се намира на границата на два климатични пояса – преобладаващ умереноконтинентален и преходносредиземноморски, който прониква от долината на река Места. Водните ѝ ресурси са формирани от река Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица). В югозападната част, по границата с община Гоце Делчев, от север-северозапад на юг-югоизток преминават около 15 км от течението на река Места. Най-големи количества пресни подземни води се акумулират в речните пясъци и чакъли от ниските тераси на река Места и притоците ѝ.

Едно от големите богатства на общината са минералните извори. В долината на река Канина, на около един км североизточно от село Огняново, има 24 топли минерални извора с температура на водата 39 – 40 градуса. Основните находища са две – Крайречно и Крайселско. Крайречно има две локализации – в района на т.нар. Градски бани и около профилакториум „Огняново”. Най-известният и най-горещият извор от Крайречно е Мирото, който се е експлоатирал още в древността. От лековитите свойства на водата му са се възползвали в далечната римска епоха. Има два открити басейна и стара римска баня, обявена за паметник на културата. Температурата на водата в минералния възел Крайселско е 16 – 40 градуса. Огняновските минерални води са подходящи за външно и питейно балнеолечение на костно-ставни, неврологични, гинекологични, сърдечносъдови, стомашно-чревни, чернодробни, ендокринни и други заболявания.

В 16-те села на община Гърмен живеят 17 296  души (към 2017 г.). Административен център е село Гърмен.

Природни забележителности

Поддържан резерват „Тъмната гора” (30,2 хa). Разположен е в Дъбрашкия дял на Западните Родопи, в землището на село Ковачевица. Той е типичен горски резерват, създаден да се запази част от вековната смесена гора от смърч, бук и ела. Скалната му основа е изградена предимно от гнайсови скали.

Местност Сини вир. Намира се в долината на река Канина, сред вековни борови гори и непристъпни на места скали. Тук склоновете на рида Дъбраш са прорязани от величественото ждрело на река Канина, чиито води падат с грохот в дълбоки до 5 метра огромни скални котли и придобиват приказен синьо-зелен цвят. Изумруденото им сияние е дало името на водопада и цялата местност. В продължение на 3 км реката едва си проправя път през непристъпни отвесни скали, надвиснали застрашително над нея, с накацали по тях самотни борики. В стръмните и отвесни оградни склонове се намират множество скални ниши. До мястото може да се стигне по два маршрута – кратък и дълъг, които започват от центъра на село Ковачевица. Дългият вариант е предпочитан от туристите през лятото и есента заради невероятно красивите гледки по пътя, но по време на пролетното пълноводие е недостъпен.

Пещера Ризова дупка. Образувала се е на левия склон над река Канина, в местността Еремиева скала, от разместване на тектонските плочи. Представлява карстова пропаст с дълбочина 10 – 12 метра. В нея са изградени отвесни дървени стълби от двата отвора за спускане и изкачване, по които се стига до своеобразен коридор с дължина 15 метра и ширина 2 метра.

Маноилова дупка край село Рибново е най-дългата пещера в Дъбрашкия дял на Западните Родопи (2175 м ). Тя е низходяща водна каскадна пещера на два етажа. По долния етаж текат водите на Рибновско дере, които близо до Рибново излизат на повърхността под формата на карстови извори. Водният етаж представлява комплекс от коридори, малки зали, водопади и прагове. Сухият горен етаж е много по-дълъг и по-тесен от първия. Има две зали, галерия с прилепи, галерия с езера и голям праг по средата. Средната годишна температура в пещерата е 8,7°C. Тя е трудна за проникване и не се препоръчва влизането в нея без опитен водач.

Каялийските скали представляват внушителен ансамбъл от огромни единични скали и скални венци с височина до 70 м, изваяни в резултат на сферичното изветряне на гранита. Разположени са на 1600 м н.в., сред вековна гора от бял бор и смърч, на 8 ха площ. Маршрутът до тях е сравнително лек, маркиран е от местността Беслет и позволява самостоятелно изкачване без планински водач.

Западно от с. Гърмен, в Заграде, понастоящем квартал на Гърмен, растат вековните (Заградски) чинари. Те са единствените оцелели екземпляри от несъществуващата вече гъста гора в долината на Места и двете най-атрактивни вековни дървета в района. Обявени са за защитени обекти заради достолепната си възраст (над 600 години), размерите (24 м височина, 10,46 м обиколка) и изключителната си красота.

Културно-историческо наследство

В древността районът е населяван от различни племена. Най-трайни следи оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места и по склоновете на Западните Родопи се настанява главно тракийското племе беси. Из Гърменското поле и край околните селища са пръснати множество следи от бита на траките – фрагменти от атически съдове, могилни некрополи, останки от стари поселища. В местността Драача римляните заварват тракийското селище Кейрпара. Недалеч от него император Траян изгражда нов град на левия бряг на река Места и го нарича Никополис ад Нестум. Градът е разрушен в края на VІ век от славяните. Тук се заселва племето смоляни, което владеело местата чак до Централните Родопи. Славяните изграждат много селища и когато приемат християнската вяра, създават светилища в чест на свети Илия, когото свързват с най-почитания си бог Перун. Такова оброчно място се е запазило и до днес на изток от Гърмен, където всяка година се колят животни за курбан. 

Забележителности

Никополис ад Нестум (Градът на Места). Това е един от трите града, основани на Балканския полуостров от римския император Траян в чест на победата му над даките през 106 г. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от Античността и Средновековието, тече процедура за обявяването му за археологически резерват. Никополис ад Нестум е един от малкото относително запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. При археологически разкопки, проведени в периода 1980 – 1984 г., са проучени изцяло южната крепостна стена с портата, голяма част от източната и западната стена. Зидовете са с дебелина 2,40 – 2,60 м и височина до 4 – 5 м. Разкрити са останки от крепостни стени, култови сгради, кули, баня с много добре запазена пещ, съблекалня, хладен и горещ басейн и други съоръжения. Проучено е и богато жилище с вътрешен двор, с мраморна колонада и покрит портик. В глинен съд върху тухления под в ъгъла на най-голямото помещение са намерени 137 монети от византийския император Юстин. Открити са още оброчен релеф от Тракийския конник, статуя на Хермес, надгробна плоча, стъклени, бронзови и керамични съдове, още монети и други артефакти. Крепостта може да се посещава целогодишно.

Кара таш (в превод от турски „черният камък”) е мегалитно светилище на източния склон на едноименния връх в Западните Родопи. Разположено е на рид с ориентация север-юг. Скала с височина около 15 метра се извисява в края на рида, а няколко групи от по-малки скали заемат пространството източно и североизточно от нея. Достъпът до светилището се осъществява по пътека от северната страна. В подножието на скалата са открити керамични фрагменти от І хил. пр.Хр. Кара таш е едно от светилищата, локализирани в западното и югозападното подножие на връх Беслет. Някои учени го свързват с култовите практики в чест на Великата майка на боговете Кибела, чийто символ е черният камък.

Село Лещен. Селото, кацнало върху южния склон на Западните Родопи, е със запазена старинна архитектура и атмосфера. Заради автентичния му вид тук често се снимат игрални филми. 15 от старинните къщи са реставрирани във възрожденски стил, но със съвременни удобства. Много от тях се отдават под наем на туристи. Атракция представлява Глинената къща с оригинална архитектура и вътрешно оформление. Всички къщи в Лещен имат сертификат „Зелена къща” от БААТ. Някогашното килийно училище е кръчма, в която сервират изключително вкусна храна, приготвена с продукти, отгледани от местните жители. Мястото е чудесно за отдих, лов, риболов и излети.

Село Ковачевица – исторически и архитектурен резерват. Заселването му е свързано с помохамеданчванията на българското население през 1623 – 1625 и 1656 г., когато хората напускали родните си места, бягайки от турските изстъпления. В Ковачевица те намерили красива природа, непристъпна планина, изобилна вода и тучни пасища. Бегълците образували свои махали на родова основа – Търновската, а век по-късно, при втората миграционна вълна – Арнаутската. Търновците били добри земеделци и скотовъдци, а арнаутите – майстори дюлгери. Доказателство за уменията им е архитектурният ансамбъл на селото. Каменните къщи, покрити с риолитни плочи (тикли), накатерени една върху друга, наподобяват крепости с високите си стени и зидове. Строени много близо една до друга, те почти се докосват над тесните калдъръмени 500-годишни улички. Големи групи местни дюлгери пътували от Гергьовден до Димитровден всяка година в далечните земи на Тракия и Бяло море. Ковачевската строителна школа се прочула, а майсторите си създали свой таен език – мещроганския говор от втората половина на ХIХ в., за да не разбират други хора тайните на занаята им. От декларираните до днес 124 архитектурно-строителни паметника на културата в резервата шест имат качества на паметници с национално значение – Даскаловата (с богата художествена украса в интериора), Шунгуревата, Дишляновата, Шимеровите, Банговата и Пиларевата къща. Някои от тях са реставрирани, други са в процес на обновяване.

Уникален архитектурен паметник е църквата „Св. Никола”. Тя е вкопана в земята (според изискванията на турската власт) и се намира в ниската част на селото. В нея се съхраняват 74 ценни старинни икони. До самия храм е построена четириетажна камбанария. 

Естественият декор и невероятната атмосфера са донесли на Ковачевица славата на Българския Холивуд. През втората половина на миналия век тук са снимани около 20 родни филма. В това уникално село са намерили идеален пристан за отдих и творчество много хора на изкуството. Заради нарастващия интерес към това място много от старите къщи са превърнати в хотели, в които се предлага оригинална домашна кухня. Целогодишно се предлага разходка из културно-историческия резерват с тематична беседа и възможност за посещение на артгалерии.

Праисторическо и тракийско светилище в местността Градище. Култовият комплекс с каменни глави, долмени и голям брой изваяния на земноводни заема 500 дка площ в землището на с. Долно Дряново. Възвишението, на което се намира, е достъпно единствено от северозапад. От всички останали страни е оградено от внушителен и живописен каньон. Светилището е открито при теренно проучване в края на 80-те години на ХХ век и е преоткрито през 2000 г. от проф. Тодор Бояджиев – математик по професия, който работи от години в Центъра за ядрени изследвания в гр. Дубна, Русия. Гигантските глави и долмени съществуват в тази част от хилядолетия. Датировката на каменния ансамбъл е около V – IV в. пр.Хр. Местните жители наричат мястото Градището.

Кози камък. Уникалното скално образувание се разпростира на около 300 кв.м площ в едноименната местност, която отстои на 14 км северно от село Ковачевица. Представлява величествен 30-метров скален масив, в който могат да се различат причудливи фигури и силуети. Най-високата му част много наподобява образа на козел, откъдето идва името на върха и на цялата местност. В държавните регистри мегалитният комплекс е вписан като природна забележителност, но при направени през 1983 г. археологически експедиции са изследвани издълбаните още в древността 120 еднакви по диаметър и дълбочина дупки в скалите, разположени в определени геометрични редове. Оказва се, че те са подобни на описаните в архео-астрономическата литература „дупки”, датирани от 3000 г. пр.Хр. в Европа, Русия и др. Целта на тези изследвания е да се установи доколко в този мегалитен паметник има следи от астрономическа символика. Древногръцкият философ и историк Херодот сочи именно Родопите (може би този дял на планината) за вероятното място на прочутия Дионисиев храм, светилище на тракийското племе беси. Според водещата хипотеза това е звездна карта, сътворена от жреците на тракийското божество Сабазий (Дионис) и е култов обект. От с. Ковачевица може да се стигне с кола до местността Беслет. Подминава се обширна поляна и се стига до разклон на пътя. Тук се виждат две табели, които указват посоката към вр. Беслет и Кози камък.

Настаняване, хранене

Село Горно Дряново

Къща за гости „Господеви”

тел. 0898946256

Село Гърмен

Гърмен хилс

с. Гърмен, ул. „11-а” 21, тел. 0899962203

e-mail: contact@garmenhills.com

www.garmenhills.com

Село Ковачевица

Къща за гости „Веско и Сузи”

тел. 0892305885, 0894825552

е-mail: veskoisuzi@gmail.com

www.kovachevitsa.net

Къща „Лаванда”, тел. 0898680468

е-mail: stay@lavanda.bg, www.lavanda.bg

Къща „Калиния”

тел. 0898443520, е-mail: welcome@kalinia.bg

https://kalinia.bg

Базотева къща

тел. 0895924922

е-mail: bazoteva.kasta@gmail.com

https://bazoteva-house-bg.book.direct

Село Лещен

Скендеровата къща

тел. 0878882483

Къща за гости „Родопски кът”

тел. 0877661612

www.rodopskikat.com

Хотел „Лещен”

тел. 0894553151

e-mail: hotelleshten@gmail.com

www.hotelleshten.com

Глинената къща

тел. 0896645585, e-mail: leshten@yahoo.com

www.leshtenhouse.com

Къщи за гости

тел. 0888522766

e-mail: nikola@leshtenhomes.com

http://leshtenhomes.com

Къщи за гости „Лещенски перли”

тел. 0895112360, 0898769640

e-mail: leshtenskiperli@abv.bg

https://leshtenskiperli.com

Село Марчево

Къща за гости „Слънчев рай”

тел. 0878879744

Спа хотел „Айнщайн”

тел. 0899928637, 075193929, 0877699499 

e-mail: office@einstein-house.bg

www.einstein-house.bg

Село Огняново

Хотел „Elegance spa” ***

тел. 075239259, 0895848411, 0895543151

e-mail: hotel.elegance@abv.bg

www.elegance-bg.eu

Хотел „Алексион Палас”

тел. 0884038198

e-mail: aleksovatakashta2007@gmail.com

Спа хотел „Парадайс”

тел. 075193851, 0889070463

e-mail: paradise_hotel@abv.bg

http://paradisehotelbg.com

Спа хотел „Оазис”

ул. „Долни бани” 16, тел. 0899489450

e-mail: spa_oasis@abv.bg, http://spa-oasis.eu

Комплекс „Valentina Castle”

тел. 0884345844

e-mail: info@valentinacastle.com

http://valentinacastle.com

Хотел „Бохема” ***

ул. „Горни бани” 26

тел. 0877677734 – рецепция

e-mail: info@hotel-bohema.com

www.hotel-bohema.com

Семеен хотел „Шарков”

тел. 0896035958, 0898778607

e-mail: hotelsharkov@abv.bg

Хотел-ресторант „Чинара”

ул. „Иван Вазов” 20

тел. 0895418292

Къща за гости „Огняново”

ул. „14-а” 2

тел. 0876166107

e-mail: office@ognyanovo-guesthouse.bg

www.ognyanovo-guesthouse.bg

Вила „Рай”

ул. „Горни бани” 12

тел. 0899916283 – резервации

0899916284 – ресторант

e-mail: office@vilarai.com

www.vilarai.com

Хотел „Петрелийски” **

тел. 0897897315, 0899874521

e-mail: k.petreliiska@abv.bg

http://petreliiski.com

Хотел „Елеганс” ***

тел. 075239259

0895848411, 0895543151

e-mail: hotel.elegance@abv.bg

www.elegance-bg.eu

Хотелски комплекс „Делта”

тел. 075232005, 075232123, 0899911021

e-mail: deltahotel@abv.bg

www.hoteldelta-bg.com

Вила „Дречева”

тел: 0897917463, 0894445427

e-mail: vila.drecheva@gmail.com

www.viladrecheva.com

Бялата къща

ул. „Иван Вазов” 3

тел. 0899064867

e-mail: whitehousehotel@abv.bg

http://whitehousehotel.eu

Къщи „Релакс”

Огняновски минерални бани

тел. 0879840085

e-mail: relaxhouses@gmail.com

www.relaxhouses.com

Къщи край водата (комплекс)

Огняновски минерални бани

тел. 0899827143, 0899827147

e-mail: watersidehouses@gmail.com

http://watersidehouses.bg

Валентина Касъл

тел: 0884345844

e-mail: info@valentinacastle.com 

https://valentinacastle.com

Хотел „Therma Vitae” – профилакториум Огняново

Огняновски минерални бани

тел. 075233182

www.thermavitae.bg

Туристически маршрути

Канинска екопътека. Маршрутът е с дължина 13 км и преминава през живописни гористи и скалисти местности. Канинската екопътека е многовариантна, с възможност за избор на преходи между 2 и 10 часа и с ударение върху различни акценти, свързани с природни забележителности и обекти на културното наследство. Пътеката се състои от два кръга:

• Голям кръг: с. Ковачевица – с. Скребатно – с. Горно Дряново – с. Ковачевица, като начална (крайна) точка може да бъде всяко едно от селата.
• Малък кръг: с. Горно Дряново – ждрелото и каскадата на Черна река – с. Горно Дряново.

Шест основни отсечки свързват отделните населени места. Те могат да се преминават отделно една от друга, с начална и/или крайна точка, както следва:

– с. Скребатно – през стръмен скален рид и втори мост над р. Канина – с. Горно Дряново;

– с. Скребатно – през стръмен скален рид и втори мост над р. Канина – с. Лещен;

– с. Скребатно – през първи мост над р. Канина – с. Ковачевица;

– с. Ковачевица – през подземен коридор (Ризова дупка) – с. Горно Дряново;

– с. Лещен – през подземен коридор (Ризова дупка) – с. Ковачевица;

– с. Лещен – през подземен коридор (Ризова дупка) – с. Горно Дряново.

Екопътеката съдържа и няколко труднодостъпни места, където чрез специални съоръжения (дървени стълби, стъпала, въжета, високи премествания, парапети и др.) се осигурява безопасност на придвижването и се предоставя възможност за едно по-екстремно преминаване през следните преодолими естествени препятствия:

• Подземен коридор в местността Еремиева скала (Ризова дупка) с дължина 15 м, ширина 2 м и височина 10 – 12 м, с два отвора – съответно за спускане и изкачване, с дървени стълби, парапети и обезопасяващи съоръжения.
• Ждрело и каскада на р. Черна река под с. Горно Дряново, включени в малкия затворен кръг на екопътеката. Преминава се през няколко дълги премествания, дървени платформи и парапети, естествен заслон и множество стръмни стъпала.
• Стръмен скален рид на западния бряг на р. Канина под с. Скребатно, снабден с високи стълби, дървени парапети, въжета, каменни и дървени стъпала, необходими за безопасно и достъпно преодоляване на предизвикателството.

Възможни са различни комбинации за преминаване на участъците на екопътеката, съобразени с наличното време, метеорологичната обстановка, наличието на водоизточници (чешми), степента на трудност на трасето, възраст, подготовка, опит и интереси на посетителите. В близост до екопътеката, на 500 м от с. Ковачевица по пътя за Синия вир, е изграден бивак със заслон, маси, пейки, огнища, места за пикник и палатки.